Решение № 15431 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2017 г.

Решение № 15431 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК-М., гр. М., бул. "Трети март" № 41, подадена чрез адвокат Димитров против решение № 193 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 478/2016 г. на Административен съд М., с което е отменена като незаконосъобразна Писмена покана изх. № 12/29-05-716/9.09.2016 г. на Директора на РЗОК - М. за възстановяване на суми, получени без правно основание от "Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ-Медикс МТА- д-р Т." ЕООД, във връзка с извършена проверка, в размер на 3326.50 лв. и лихва в размер на 412.46 лв., и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за издаване на писмената покана поради неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по диспансеризация, осъществени на ЗОЛ за заболявания, за които са диспансеризирани от ОПЛ, изразяващо се в непълен обем на медицинските дейности, за периода януари 2015г-месец декември 2015 г. Счита, че не е подадено възражение в срок срещу писмената покана и не е била приложима процедурата по чл. 75 от ЗЗО. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването по писмената покана. Претендират се разноски за касационната инстанция в размер на 400,00/четиристотин/лева. Ответникът- "Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ-Медикс МТА- д-р Т." ЕООД чрез пълномощника адвокат Георгиева в подробно мотивирано писмено становище и в съдебно заседание изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: С решение № 193 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 478/2016 г. на Административен съд М. е отменил като незаконосъобразна Писмена покана изх. № 12/29-05-716/9.09.2016 г. на Директора на РЗОК - М. за възстановяване на основание чл. 76а от ЗЗО суми, получени без правно основание от "Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ-Медикс МТА- д-р Т." ЕООД, ЕИК *********, във връзка с извършена проверка, в размер на 3326.50 лв. и лихва в размер на 412.46 лв., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че по принцип е доказано неизпълнението в пълен обем на медицинските дейности съгласно Приложение № 9 към НРД от 2015 г., но не е спазена процедурата във връзка с издаването на писмената покана. Приел е, че в случая по отношение на извършваната проверка, започнала на 25.07.2016 г. и приключила на 23.08.2016 г., и оспорения административен акт, издаден на 9.09.2016 г., са приложими влезлите в сила от 1.01.2016 г. изменения в текстовете на чл. 72 - 76в от ЗЗО. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Установено е по делото, че със заповед № 12/РД-17-274 от 25.07.2016 г. на Директор на РЗОК М. е наредено на посочените в заповедта лица да извършат пълна проверка на дейността на доктор М. Т. за периода 1.01.2015 - 31.12.2015 г., по отношение изпълнението на договорите с НЗОК, разпоредбите на НРД 2015 г. за медицинските дейности, ЗЗО и решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. С Протокол № 12/РД-17-274 от 23.08.2016 г. служители на РЗОК М. са установили неспазване на условията и реда в оказване на медицинска помощ по диспансеризация, осъществени на ЗОЛ за заболяванията, за които са диспансеризирани от ОПЛ, изразяващо се в непълен обем на медицинските дейности. Протоколът е връчен на 23.08.2016 г. С протокол за неоснователно получени суми № 12/РД-17-274 от 23.08.2016 г. и въз основа на издаден протокол със същия номер и дата проверяващите са установили, че дружеството е получило неоснователно суми по изброени в същия фактури, за период месец януари 2015 г. - месец декември 2015 г. Този протокол също е връчен на 23.08.2015 г. С възражение, вх. № 12/29-05-668 от 26.08.2016 г. против Протокол за неоснователно получени суми, оспорващото дружество е изразило несъгласие с констатациите от извършената проверка. С процесната Писмена покана изх. № 12/29-05-716/9.09.2016 г. на Директора на РЗОК - М., д-р М. Т., в качеството си на управител на ЛЗ, е поканена на основание чл. 76а от ЗЗО да възстанови доброволно неоснователно получените суми в размер общо на 3326.50 лв. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза д-р К. К. е констатирал, че за посочените в писмената покана 343 амбулаторни листове, отчетени и заплатени на д-р Трифонова е налице неизпълнение в пълен обем на медицинските дейности съгласно Приложение № 9 към НРД 2015 г. Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е установило, че исканите с писмена покана суми са изплатени от РЗОК М. на лечебното заведение, тъй като всеки един издаден от дружеството амбулаторен лист е отчетен. Исканата лихва е изчислена правилно от административния орган, а разминаването е в резултат на даденото от това вещо лице предложение за друг различен времеви период, който той счита за приложим. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд неправилно е приел, че във връзка с подаденото от д-р Трифонова възражение с вх. № 12/29-05-668 от 26.08.2016 г. против Протокол за неоснователно получени суми, спорът е следвало да бъде отнесен пред арбитраж преди да бъде решен по съдебен ред, което не е било сторено от административния орган. Неправилно е приел също, че не е налице хипотезата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и административния орган е следвало да констатира допуснатите нарушения от д-р Трифонова във връзка със спазване условията и реда за оказване на медицинска помощ по диспансеризация за заболяванията, за 90 броя диспансеризирани, като писмената покана е следвало да бъде издадена на друго правно основание. Неправилен извод е направен и в насока, че проверяващото лице С. З. към момента на извършване на проверката не е имала качеството на контрольор съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО. Касационната инстанция намира този извод за неправилен. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че във връзка с неприемането на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. съгласно § 45, ал. 1 и 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина-контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършва по досегашния ред. Безспорно е, че следва да се съобразят разпоредбите на ЗЗО след измененията- ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г., тъй като проверката на здравното заведение е започнала на 25.07.2016 г. Тези изменения на ЗЗО се съдържат и в Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 72 и сл., раздел десети от ЗЗО са изменени, като в разпоредбата на чл. 75 от ЗЗО е предвидено отнасяне на спора пред арбитражна комисия, която съгласно чл. 273 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. се конституира на територията, обслужвана от РЗОК и в указаните в ал. 3. Но тази разпоредба е неприложима в настоящия случай съгласно чл. 74, ал. 3 и 4 от ЗЗО, тъй като се отнася само за оспорване на констатации във връзка с извършени проверки по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, и само в тези хипотези. Хипотезите на чл. 73, ал. 1 от ЗЗО не касаят проверките във връзка с получаване на суми без правно основание. За тези проверки в хипотезата на чл. 76а от ЗЗО е предвидена процедура, която е специална по отношение процедурата по чл. 75 от ЗЗО, и която е описана в ал. 2 - ал. 4 на чл. 76а от ЗЗО. Именно по тази процедура е протекла проверката в настоящия случай на здравното заведение, като касационната инстанция не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Общоизвестно е правилото, че договорът е "закон" за страните по него. След като неправилно и в отклонение от правилата на посочения договор с дружеството РЗОК-М. е заплатила в противоречие с нормативната база недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от ответника по касационната жалба, който ги е получил. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е отменил писмената покана. Освен това касационната инстанция приема, че процесната писмена покана правилно е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Административния орган е приел в случая, че получените суми без правно основание не са свързани с извършване нарушение по ЗЗО изпълнителят на медицинска помощ. Преценката за наличието на нарушения във връзка с получаването на суми без правно основание е право на административния орган и при спазване на административно-наказателна процедура. Неправилно съдът е направил извод в обратната насока, считайки, че следва да се приложи хипотезата на чл. 76б от ЗЗО. С оглед на изложеното решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на "Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ- Медикс МТА- д-р Т." ЕООД срещу писмена покана изх. № 12/29-05-716/9.09.2016 г. на Директора на РЗОК - М. за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 3326.50 лв. и лихва в размер на 412.46 лв. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат общо на сумата от 500,00/петстотин/лева- 100,00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, и 400,00/четиристотин/лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,