Решение № 198 от 28.3.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200891/2023 г.

Производството пред ВКС е по чл.346, т.1 от НПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Ю. Д. от АК София, упълномощен защитник на подсъдимата Н. Т. С., против решение № 306 от 02.08.2023 г. по ВНОХД № 314/2023 г. на Апелативен съд София. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания и са отправени алтернативни искания за оправдаване, за отмяна и ново разглеждане на делото, респективно намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание жалбата и подаденото по реда на чл.351, ал.4 от НПК допълнение към нея се поддържат лично от подсъдимата С. и защитникът и адвокат Д.. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимата като счита, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените нарушения и не са налице заявените касационни основания, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 109 / 07.09.2022 г. по НОХД № 4945/2021 г. на Софийски градски съд подсъдимата С. била призната за виновна в извършването на две престъпления: І. В това, че в периода от 21.12.2019 г. до 22.12.2019 г. в /населено място/, /жилищен адрес/, в съучастие като съизвършител с В. С. и М. Д., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества: растителна маса от коноп, кокаин, метамфетамин, метилендиокси-метамфетамин и амфетамин, с различно нето тегло и различно процентно съдържание на активно действащия компонент, подробно посочени в мотивите към присъдата, на обща стойност 37 238, 14 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр. първо, пр.4, алт. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е била осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода. ІІ. В това, че на 21.12.2019г., в /населено място/, /жилищен адрес/, в съучастие като съизвършител с В. С. и М. Д., без надлежно разрешително, държала прекурсори за производство на наркотични вещества с цел разпространение и съоръжения за производство на наркотични вещества, подробно посочени в мотивите към присъдата, поради което и на основание чл.354а, ал.1 изр.1, пр.4, алт.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е била осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимата в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата, съдът се произнесъл и по въпроса с веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на адв.Д. в АС София е образувано ВНОХД № 314/2023 г., в което въззивният съд, с атакуваното сега пред ВКС решение изцяло потвърдил първоинстанционната присъда. Въззивното решение е постановено при особено мнение на съдията докладчик, според което доказателствата по делото не обосновават извод за виновност на подсъдимата. Необходимо е предварително да се уточни, че първо на разглеждане подлежат наведените в жалбата твърдения за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, понеже заключението относно неговата основателност се явява предопределящо за необходимостта от проверка на останалите доводи в жалбата, подкрепящи оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Съдържателния прочит на касационната жалба позволява извод, че доводите, подкрепящи заявеното оплакване за нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, пространно развити в жалбата, се свеждат до твърдения за неизпълнение на задълженията, възложени по закон на въззивната инстанция да провери правилността на присъдата, като отговори на отправените пред нея възражения и за противоречие в мотивите, включително и непроизнасяне относно правилността на присъдата по един от пунктовете на обвинението. Възраженията са основателни. Апелативният съд не е изпълнил задълженията си по чл.314, ал.1 от НПК задължаващи го да провери изцяло правилността на присъдата, като се е фокусирал върху оплакванията за необоснованост на изводите за осъществено държане на наркотични вещества, съставляващи част от изложените във въззивната жалба възражения и е ограничил само в тези предели извършения въззивен контрол. По този начин не само се е отклонил от задълженията си по чл.314, ал.1 от НПК, но е допуснал от своя страна съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК. Видно от мотивите към въззивното решение апелативният съд възпроизвел, като правилно установени, приетите от първия съд фактически положения. Изразил е пълно съгласие и с правните изводи на предходната инстанция за извършено от подсъдимата, както е приел, едно престъпление, словесно и цифрово описано на стр. 23 от решението по следния начин: „.. в периода от 21.12.2019 г. до 22.12.2019 г. в /населено място/, /жилищен адрес/ и в /населено място/, /жилищен адрес/, при условията на продължавано престъпление е извършила две деяния - самостоятелно и в съучастие, като съизвършител с В. А. С. и М. А. Д., държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества..“, които съдът описал. Посочил и правната квалификация на извършеното от подсъдимата, съставляващо престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, пр. 4, алт. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 и вр. с чл.26, ал.1 от НК. Обсъждайки по - нататък фактическите данни и доказателствената им подкрепа, въззивният съд обобщил, че „..тези наркотични вещества и прекурсори, както и съоръжения за производство на наркотични вещества са държани от подс. С. …“, излагайки съображенията си в подкрепа изводите на първостепенният съд за осъщественият състав на престъплението и неговото изпълнително деяние (стр.23 - стр.25, възз. решение). Въззивната инстанция обективирала по-нататък съгласието си и с правилността на първоинстанционните изводи относно правната квалификация на „извършените от подс.С. престъпления, както и квалифициращите обстоятелства, визирани в чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК“ (стр.26, възз.решение). Същевременно, на стр. 25, предпоследен абзац, решението съдържа изразеното от контролирания съд становище за това, „че е безспорно доказано и обвинението, касаещо държането на наркотично вещество от подс.С. и на другия адрес, който е обитавала – в /жилищен адрес/“. Във финалната част на въззивното решение, обсъждайки справедливостта на наложените наказания съдът се солидаризирал с първоинстанционния съд относно определеното на подсъдимата наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода „за съучастието на подсъдимата като съизвършител със свидетелите В. С. и М. Д. в държането на високорискови вещества с цел разпространение, квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, пр.4, алт. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК“ при условията на чл.55, ал.1, т. 1 от НК. Като правилна отчел и дейността на първия съд, който „ За самостоятелното държане на марихуана от подсъдимата С., квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал, 1 изр. първо, пр. 4 от НК, съдът отчитайки ниската стойност и количество на наркотичното вещество, отново при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е определил наказание „лишаване от свобода“ под минималния, предвиден в закона, от една година и шест месеца“(стр.27-стр.28, възз. решение). От прочитът на въззивното решение остава напълно неясна волята на въззивния съд какво точно е приел като установени факти и съответно престъпно поведение на подсъдимата – едно престъпление, изразено в държане на високорискови вещества с цел разпространение, извършено при условията на продължавано престъпление и включващо две деяния, осъществени на двата адреса в град София ( стр.23, възз.решение) или чрез това държане подсъдимата е осъществила две самостоятелни престъпления, за които правилно била наказана (стр.27 - стр.28, възз.решение).Отделен е въпросът, че в контролираното решение прекурсорите са споменати само словесно и то в контекста на общото им държане с наркотичните вещества, с уточнението, че „тези наркотични вещества и прекурсори, както и съоръжения за тях“ били държани, с оглед упражняваната от подсъдимата фактическа власт (стр. 23 – стр. 25, стр. 26, възз.решение). От делото (а и от уводната част, стр.4 - стр.7, на възз.решение) е видно, че подсъдимата всъщност е била обвинена и предадена на съд за следните две престъпления: І. За това, че в периода от 21.12.2019 г. до 22.12.2019 г. в /населено място/, /жилищен адрес/ и в /населено място/, /жилищен адрес/, в съучастие като съизвършител с В. А. С. и М. А. Д. и самостоятелно, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества: растителна маса от коноп, кокаин, метамфетамин, метилендиоксиметамфетамин и амфетамин, с различно нето тегло и различно процентно съдържание на активнодействащия компонент, подробно посочени в мотивите към присъдата, на обща стойност 37 238, 14 лв. съставляващо престъпление по чл. чл.354а, ал.1, изр. първо, пр.4, алт. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК; ІІ. За това, че на 21.12.2019 г., в /населено място/, /жилищен адрес/, в съучастие като съизвършител с В. А. С. и М. А. Д., без надлежно разрешително, държала прекурсори за производство на наркотични вещества с цел разпространение и съоръжения за производство на наркотични вещества, подробно посочени в мотивите към присъдата, съставляващо престъпление по чл.354а, ал.1, изр. второ, предл. І-во, вр. с изр. първо, вр. с чл.20, ал.1, вр. с ал.1 от НК. Повече от ясно е, че предмет на съдебното производство са две самостоятелни престъпления, диференцирани с оглед техният предмет, а не с оглед мястото на извършване, още по - малко с оглед на това дали са самостоятелно извършени от подсъдимата или в съучастие. Вторият пункт на обвинението, за което първостепенният съд признал подсъдимата за виновна изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, вместо което, неясно защо същият приел, че подсъдимата е обвинена и осъдена само за държане на наркотични вещества с цел разпространение и че престъпната дейност е разделена с оглед на критерия: съучастие - самостоятелно извършване. Така допуснатото смесване на факти и право е довело до непроизнасяне в обхвата, очертан от действителните параметри на обвинението и отправените във въззивната жалба възражения, което има като краен резултат декларативно изпълнение на възложената по чл.314 от НПК проверка, която нито е била цялостна, нито пълноценна. Нещо повече. Изложените от контролираният съд съображения са дотолкова вътрешно противоречиви, че не дават възможност да се разбере за каква престъпна деятелност счита, че подсъдимата е осъдена с присъдата, която е била предмет на въззивния контрол и какво всъщност потвърждава с контролираното въззивно решение. Гореизложеното е достатъчно за да илюстрира допуснатото от предходната инстанция отклонение от възложените и правомощия и задължения по чл.314 от НПК. Въззивният съд изобщо не е отговорил на възраженията на защитата, които в голямата си част са свързани с оплакване за несъставомерност – обективна и субективна, на държането на прекурсори, с което е ограничил съществено правата на подсъдимата, а изложените във въззивното решение мотиви са противоречиви до степен липса на такива. Следователно, налице е заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да получат отговор всички наведени във въззивната жалба възражения, включително и относно погрешната цифрова квалификация на престъплението по втория пункт на обвинението, дадена в диспозитива на първоинстанционната присъда, резултат вероятно от механичното пренасяне на квалификацията по първия пункт, като се прецени дали се касае за нарушение, което е съществено или не, респективно дали въззивният съд следва да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2 от НПК или е възможно сам да го отстрани без негативен рефлекс върху правото на защита. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с приложението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието, с оглед изхода на делото, не следва да бъдат обсъждани. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,