Решение № 15532 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2010 г.

Решение № 15532 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Диана Георгиева Ташева от гр. София срещу решение № 06-00-15-2009 от 12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование по специалността "Бизнес администрация" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Портсмутския университет, Великобритания. Доводите в жалбата са за неправилно е възприемане от административния орган, че представената диплома не е издадена от Портсмутския университет, Великобритания, не са изложени мотиви в тази насока. Не е извършвана проверка на автентичността и достоверността на дипломата. Жалбоподателката не получила писмото на комисията за изискване на допълнителни доказателства, а представените доказателства установяват, че обучението й е проведено в Портсмутския университет, Великобритания. Обучението е извършено по учебни програми на Портсмутския университет, който е издал дипломата, не е осъществявано от поделение на чуждестранно висше учебно заведение и дипломата не е издадена от такова поделение. Основанията, при които се отказва признаване на диплома са изчерпателно изброени в чл. 12, ал. 1 и 2 от наредбата и нарушение на § 4, ал. 1 на ЗВО не е основание за отказване признаване на дипломата. Представителят на ответника представя писмено становище. В оспорвания индивидуален административен акт не се твърди, че представените документи не са издадени от Портсмутския университет, а че обучението не е проведено във Великобритания, а на територията на РБългария. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок на 10.03.2010 г. Жалбоподателката е получила обратно документите си на 24.02.2010 г., видно от отбелязването на заявлението, когато е известена за решението на административния орган. Разгледана по същество е основателна. Оспорваното решение е издадено на основание чл. 12, ал., т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение на чуждестранни висши училища /Наредбата/ във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование и чл. 2 от същата наредба. В решението са изложени мотиви, че на основание чл. 9, т. 2 от Наредбата, Комисията за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища е изискала с писмо изх. № 94-00-229/19.06.2009 г. представяне на подробна академична справка, съдържаща информация за хорариум, учебни кредити и имената на преподавателите по отделните дисциплини за целия период на обучение. Заявителката не е представила изисканите допълнителни документи и доказателства, че обучението й е проведено в Портсмутския университет на територията на Великобритания, а не в търговско дружество, което представлява университета на територията на Република България. С оглед на това е прието, че заявителката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Решението е незаконосъобразно. Подадено е заявление вх. № 16 от 15.04.2009 г. за признаване на завършено висше образование по специалност Бизнес администрация, придобито в Портсмутския университет на територията на РБългария /по заявление на лицето/. В заявлението е посочена форма на обучението редовно обучение и място на провеждане на обучението Великобритания, Портсмут, България, София. С писмо изх. № 94-00-229/19.06.2009 г. жалбоподателката е уведомена да представи подробна академична справка, съдържаща информация за хорариум, учебни кредити и имената на преподавателите по отделните дисциплини за целия период на обучение във Великобритания, което жалбоподателката заявява, че не е получила. Ответната страна представя по делото обратна разписка за изпращане на писмото, съгласно която пратката не е потърсена от получателя. В протокол № 73/14.12.2009 г. на комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, раздел VII, т. 1 е посочено, че с решение на комисията по протокол № 66 заявителката е следвало да представи подробна академична справка, съдържаща информация за хорариума, придобитите учебни кредити и имената на преподавателите за целия период на обучение. Поради непредставяне на изисканите допълнителни документи, удостоверяващи, че обучението е проведено в страната издала дипломата за висше образование, комисията е отказала признаване на образованието на основание чл. 12, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 2 от Наредбата и § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Юридическите факти на които се е позовал административния орган не покриват елементите на фактическите състави на чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 2 от Наредбата. Не е налице посоченото в оспореното решение основание по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища - когато след извършена на проверка се установи, че висшето училище не е издало предоставения документ, удостоверяващ завършено висше образование. В случая не е правена проверка на автентичността на дипломата. Не е установено нарушение на чл. 2 от Наредбата, съгласно която право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Няма данни жалбоподателката да се е обучавала във висше училище, което не е създадено и функциониращо по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование и посочената разпоредба има предвид висше образование придобито в чужбина. Забраната на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранни висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България не е въведена като основание за отказ за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища по чл. 12, ал. 1 от Наредбата, в която основанията за отказ са изчерпателно изброени. Няма данни Портсмутския университет да е открил свое поделение на територията на РБългария. Административният орган не е посочил конкретно структурно звено на Портсмутския университет, като нелигитимно поделение. Изложени са мотиви, че търговско дружество е извършило обучението в страната, което представлява Портсмутския университет, но няма доказателства в тази насока. Тежестта за доказване на тези факти е за органа, който се позовава на тях. В административната преписка липсват данни за събиране на доказателства за установяване на начина, по който е било организирано и проведено обучението на жалбоподателката на територията на страната. От друга страна с изменението на чл. 13 от наредбата /ДВ бр. 59 от 31.07.2010 г./ е предвидено прекратяване на процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища по т. 3 в случаите на непредставяне в определения срок на изискуемите по чл. 9, ал. 1, т. 2 документи. Независимо, че изменението на наредбата е прието след издаване на оспореното решение, то обосновава извода, че въз основа на неизяснени данни не може да се постанови отказ по същество за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища. В новия чл. 7а, ал. 1, т. 2 от наредбата е предвидено да не се допуска до разглеждане в заседание на комисията по чл. 7, ал. 2 диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен орган държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. Предвид изложените съображения обжалваният отказ е постановен в нарушение на закона, което налага отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след събиране на доказателства и установяване на начините и организацията на провеждане на учебния процес и оценяване на студентите, при които е осъществено обучението на жалбоподателката. В действащата редакция на наредбата, след изм. обн. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г., е предвидена изрична процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2, която има за цел именно установяване начина на провеждане на обучението и легитимността на структурите, издали съответната диплома за завършена степен на обучение, след провеждането на която административният орган, при спазване на етапите на проверка по чл. 10 от наредбата да реши въпроса по същество дали съответства придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й. В писмената защита представителят на жалбоподателката се е позовал на директно приложение на чл. 8, § 1 от Директива 89/48, изменена с директива 2001/19 на ЕС и решение № С-274/05 г. от 23.10.2008 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на директивата, относно което административния орган не е имал възможност да изложи становище. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение