Решение № 9804 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2019 г.

Решение № 9804 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Дианополис – Д. Димитров" – гр. Ямбол, приподписана от адв. М. Йовчева срещу решение № 315/22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3292/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-840-0342573/26.11.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево, в базата на "Диана Бетон – Лозенец", стопанисван от ЕТ "Дианополис – Д. Димитров" за срок от петнадесет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя необосновано съдът не е взел предвид обстоятелството, че данните, които търговецът е длъжен да изпраща към НАП са изпратени, но поради независещи от него причини, същите не са отчетени. Сочи, че доставката на гориво е отчетена от нивомерната система и коректно изпратена към сървъра на НАП, но същият е бил зает, като отчитането е станало със закъснение. Счита, че ПАМ е наложена без да е налице извършено нарушение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Претендира разноски за заплатена държавна такса. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Дианополис – Д. Димитров" – гр. Ямбол срещу заповед № ФК-840-0342573/26.11.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево, в базата на "Диана Бетон – Лозенец", стопанисван от ЕТ "Дианополис – Д. Димитров" за срок от петнадесет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган, както и че в нея са изложени фактическите основания за налагането й. Според съда е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗДДС – използване на електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип. Според АС-Бургас мярката законосъобразно е приложена от административния орган спрямо лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и по силата на чл. 3, ал. 3, изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е длъжно като средство за измерване от одобрен тип да използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и което подлежи на метрологичен контрол. Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са налице допуснати от административния орган процесуални нарушения. Счита, че оспореният административен акт съответства и на целта на закона, като срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, изразяващо се в неотчитане на приходи и отклонение от данъчното облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай релевантните по делото факти и обстоятелства не са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена проверка на 22.11.2018 г. на търговския обект органите по приходите са установили, че за обекта се ползва нивомерна система за обем на течните горива с тип Veeder Root, свързана към централно регистриращо устройство на ЕСФП тип "Орфей Изотсервиз KL". За проверката е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) с № 0342573/22.11.2018 г. (л. 43 от делото), в който са отразени констатираните от проверяващите органи няколко на брой нарушения, като за същите са съставени Актове за установяване на административни нарушения (АУАН). На следващо място, видно от протокола, се установява, че доставка по АДД с УКН № 0000000004142841/01.11.2018 г. не е отразена от нивомерната система и цялото количество от 19 хиляди литра е влято в резервоара. Това обстоятелство проверяващите констатират при проверка на данните от Информационната система "Контрол на горивата" (ИСКГ). В настоящия случай неправилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. След преглед на доказателствата по делото се установява, че доставката на гориво е отчетена от нивомерната система и коректно изпратена към сървъра на НАП, като е получена в рамките на 10 секунди. Приложена е извадка от лог-файла на фискалната система, като с оглед даденото разяснение на данните може да се направи извод, че файлът с въведените данни е изпратен на 1.11.2018 г. в 04: 25: 14, 644 часа и е получен в 04: 25: 26, 438 часа. Видно от приложения файл сървърът на НАП е бил зает, на което се дължи и забавянето. Така приложените доказателства не са оспорени от ответната страна. На следващо място от страна на органите по приходите не се прилага надлежна справка на данните от ИСКГ, за да се обоснове категоричен извод, че липсва отразяване от нивомерната система на 19 хиляди литра гориво. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя и достигнатия от решаващия състав извод, че с оглед изминалия период от време от извършването на нарушението и констатирането му, задълженото лице е имало възможност да предприеме действия за отстраняване на проблема с прекъсването на връзката между нивомерната система и НАП. Както се описа по – горе, видно от лог – файла данните от нивомерната система са изпратени на НАП, като липсват други доказателства за прекъсване на връзката с НАП към момента на извършване на проверката. При това положение незаконосъобразни са изводите на съда, че е налице противоправно поведение от страна на едноличния търговец - касатор, което да обосновава издаването на ПАМ. Видно от представените по делото доказателства се установява, че проверения търговец има сключен договор с № 5609/26.06.2018 г. за абонаментно техническо обслужване на ЕСФП тип "Орфей Изотсервиз KL" с ИН: IZ000109 и ФП: 61000109, сключен с "Изотсервиз – Стара Загора" ЕООД, валиден до 26.06.2019 г. За същото устройство има издадено свидетелство за регистрация с № 2889/26.06.2018 г. и е регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3497886. Заплатен е абонамента на СИМ картата на едноличния търговец за 12 месеца (л. 15). От така изложеното се налага изводът, че лицето, като търговец, извършващ продажби на течни горива, предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице сочените от касатора отменителни основания, което води до отмяна на постановеното от него решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № ФК-840-0342573/26.11.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС – запечатване на обект за петнадесет дни – бензиностанция, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево, в базата на "Диана Бетон – Лозенец", стопанисван от ЕТ "Дианополис – Д. Димитров". Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба за разноски, такива се дължат за двете съдебни инстанции в размер на 395 лв. (за платените държавни такси). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,