Решение № 3177 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2011 г.

Решение № 3177 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на фондация "ФОРА - Фондация за общностно развитие", гр. София, срещу заповед № 10-04-1163/1.09.2010 г. на Министъра на правосъдието. Жалбоподателят поддържа, че оспореният от него административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и на целта му, иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за вписване на фондацията в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ЦРЮЛНЦ/, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Министърът на правосъдието, взима писмено становище чрез процесуален представител за отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Производството пред административния орган е образувано по заявление на фондация " ФОРА - Фондация за общностно развитие", гр. София, представлявана от председателя и, от 10.05.2010 г., с искане за вписване на сдружение в ЦРЮЛНЦ. Към заявлението са приложени препис от съдебно решение за вписване в регистъра за юридически лица с нестопанска дейност на фондацията от 28.12.2005 г., устройствен акт, учредителен акт за дарение, удостоверение за актуално състояние, правила и ред за извършване на общественополезна дейност от фондацията, декларация за липса на непогасени публични и държавни общински вземания, декларация по чл. 38 - 41 от ЗЮЛНЦ, удостоверение от Булстат. С оспорената заповед на Министъра на правосъдието на основание § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ поради подаване на молбата след едногодишния срок по този текст е отказано вписване на фондацията в ЦРЮЛНЦ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият е постановен в нарушение на материалния закон. Законът за юридическите лице с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са изпълнени, а пропускането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. От редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона) се налага извод, че срокът е инструктивен. В подкрепа на изложеното и е обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по § 12 от ЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да заявят вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само поради това, че срокът е пропуснат, е в противоречие със закона. Предвид изложеното оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 от АПК със задължителните указания, изложени по-горе. На жалбоподателя следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 460 лева / 10 лева държавна такса и общо 450 лева адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и производството по частна жалба/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,