Решение № 15379 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2010 г.

Решение № 15379 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Йордан Михайлов Маринов от гр. Горна Оряховица за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила определение № 10013 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 168/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и на оставеното с него в сила определение № 393 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 880/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

От фактическа страна искането за отмяна е основано на обстоятелството, че Великотърновският административен съд е отказал да му осигури безплатна адвокатска защита по Закона за правната помощ (ЗПП), а тричленният състав на Върховния административен съд бил игнорирал това обстоятелство, въпреки направеното с частната жалба оплакване.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита искането за отмяна неоснователно поради следните съображения:

Основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е всяко лишаване на страна по делото от възможността да участва (пълноценно) в съдебното заседание лично или чрез овластен от нея процесуален представител (повереник) - било поради нарушаване на съответните процесуални правила, било поради причина на препятствие, което страната не е могла да отстрани, било поради това, че тя не е била надлежно представлявана. В процесния случай жалбоподателят не е бил лишен от възможността да участва пълноценно - лично или чрез упълномощен от него процесуален представител - в развилото се пред Великотърновския административен съд производство за проверка на редовността на подадената от него жалба. По делото няма доказателства, че жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на адвокат и че интересите на правосъдието изискват да има такъв - чл. 23, ал. 2 ЗПП.

I. От фактическа страна по делото е установено, че:

1. Жалбоподателят Йордан Михайлов Маринов е бил студент в НВУ "Васил Левски" - гр. Велико Търново. Със заповед № 982 от 9.10.2006 г. началникът на училището го е отстранил за срок от две години. В заповедта е посочено, че тези две години започват да текат от 1.09.2006 г.

1. Йордан Михайлов Маринов е оспорил законосъобразността на тази заповед пред Великотърновския административен съд, който с решение № 84 от 20.02.2007 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 8145 от 20.08.2007 г. по адм. дело № 4515/2007 г. Върховният административен съд, пето отделение, е оставил в сила решението на Великотърновския административен съд.

1. Междувременно със заповед № 318 от 10.04.2007 г. началникът на университета е обявил изменения на Правилника за учебната дейност в НВУ "В. Левски" (приет с решение на Академичния съвет с протокол № 21 от 27.01.2004 г., изменен и допълнен с протоколи № 44 от 29.11.2005 г., № 46 от 23.01.2006 г. и № 9 от 27.03.2007 г., сега отменен с Правилника за приема и учебната дейност в НВУ "В. Левски", приет с протокол № 33 от 31.03.2009 г. на Академичния съвет). Според новата редакция на чл. 82, ал. 2, т. 2 студентите, отстранени от университета за определен срок, били длъжни в срок до един месец, преди да изтече срока на временното им отстраняване, да подадат молба за възстановяване на студентските им права. А според т. 5 на същия чл. 82, ал. 2, ако временно отстраненият студент не подаде такава молба в указания срок, той се считал за напуснал по собствено желание и се отписва от университета.

1. На 4.09.2008 г. е било проведено заседание на Факултетния съвет на факултет "Общовойскови", на което е било направено предложение Академичният съвет да приеме решение за отписване на жалбоподателя от университета, тъй като не е подал в срока по чл. 82, ал. 2, т. 5 от Правилника за учебната дейност (сега отменен) молба за възстановяване като студент в университета. С протокол № 26 от 29.09.2008 г. Академичният съвет приел предложеното от факултетния съвет решение.

1. След решението на факултетния съвет (4.09.2008 г.) и преди решението на Академичния съвет (29.09.2008 г.) жалбоподателят Йордан Михайлов Марков е подал молба вх. № 8296 от 17.09.2008 г., с която е изразил желание да продължи обучението си в университета. По делото няма данни дали тази молба е била докладвана на Академичния съвет преди той да приеме решението за отписване на жалбоподателя. Със заповед № 1291 от 9.10.2008 г., издадена въз основа на решението по протокол № 26 от 29.09.2008 г. на Академичния съвет, началникът на НВУ "В. Левски" е отписал жалбоподателя като студент в университета.

1. На 24.10.2008 г. Йордан Михайлов Марков подал в Административен съд - Велико Търново жалба срещу тази заповед. По подадената от него жалба било образувано адм. дело № 785/2008 г. Поради това и позовавайки се на т. нар. суспензивен ефект" на жалбата (т. е. позовавайки се на обстоятелството, че според чл. 166, ал. 1 АПК подадената от Йордан Михайлов Марков жалби спира изпълнението на заповедта за неговото отписване като студент) със заповед № 1605 от 12.12.2008 г. началникът на НВУ "В. Левски" възстановил студентските права на жалбоподателя (според мотивите на реш. № 13296 от 9.11.2009 г. по адм. дело № 9370 от 2009 г. на ВАС-VII отд. това възстановяване било за определен срок - до окончателното решаване на спора за законосъобразността на заповед № 1291 от 9.10.2008 г.) и за явяването му на семестриални изпити бил изготвен индивидуален учебен план, но за студент в задочно, а не в редовно обучение.

1. С последваща заповед № 551 от 25.05.2009 г. началникът на НВУ "В. Левски" отново отстранил жалбоподателя като обучаващ се в университета - този път за срок от 6 месеца без посочена начална дата. Като фактическо основание за тази заповед е посочено обстоятелството, че жалбоподателят е получил слаби оценки по 6 учебни дисциплини: "Линейна алгебра и аналитична геометрия", "Информатика", "Философия", "Основи на публичното право", "Западен език" и "Физическа подготовка". С решение № 29 от 2.02.2010 г. по адм. дело № 421/2009 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Йордан Михайлов Марков срещу тази заповед, а съдебното производство по подадената от него касационна жалба (адм. дело № 4306 от 2010 г. на ВАС - VII отд.) все още не е приключило - по искане на жалбоподателя насроченото за 22.11.2010 г. съдебно заседание е било отложено за 28.02.2011 г.

1. По същото време (на заповед № 551 от 25.05.2009 г.) с решение № 178 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 785/2008 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Йордан Михайлов Марков срещу заповед № 1291 от 9.10.2008 г. (виж последното изречение на т. 5 по-горе), а с решение № 13296 от 9.11.2009 г. по адм. дело № 9370/2009 г. Върховният административен съд, седмо отделение, е оставил в сила това решение на Великотърновския административен съд.

1. Но с решение № 8930 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 3846/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, е приел, че както жалбоподателят, така и упълномощеният от него процесуален представител, не са могли да се явят на проведеното на 13.10.2009 г. съдебно заседание по адм. дело № 9370/2009 г. по причини, които не са могли да отстранят и като е провел това съдебно заседание, въпреки заявената от жалбоподателя невъзможност да участва лично или чрез повереник, тричленният състав го бил лишил от право на защита, поради което и на основание чл. 239, т. 5 АПК е отменил решение № 13296 от 9.11.2009 г. по адм. дело № 9370/2009 г. и е върнал делото за ново разглеждане от тричленен състав на ВАС-VII отд. По това ново разглеждане е образувано адм. дело № 8792/2010 г., което е обявено за решаване (последно с. з. 6.12.2010 г.), но по него все още няма постановено решение.

II. На 24.11.2009 г. Йордан Михайлов Марков е внесъл в деловодството на Великотърновския административен съд нова жалба, с която е направил искания, изложени в 9 точки. По тази жалба е било образувано адм. дело № 880/2009 г., но с разпореждане от 25.11.2009 г. съдията - докладчик е оставил жалбата без движение като нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовностите. Тези указания са били съобщени лично на жалбоподателя на 26.11.2009 г., а на 3.12.2009 г. той е депозирал молба вх. № 6106 от същата дата, с която е представил документ за внесена държавна такса и е заявил, че иска да бъде разгледана само т. 3 от неговата жалба - да бъде издаден необходимия административен акт след приключване на обучението му по индивидуалния план, получен от него на 29.01.2007 г. Молбата завършва така: "От останалите искания се отказвам." С оглед на тази молба Великотърновският административен съд с определение № 393 от 7.12.2009 г. е приел, че единственото останало неоттеглено искане е неразбираемо и не може да бъде определен предметът на делото, поради което указаната на жалбоподателя нередовност на жалбата не е отстранена и на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил жалбата без разглеждане и едновременно с това е прекратил образуваното въз основа на нередовната жалба съдебно производство. В същия ден - 7.12.2009 г. - е постъпила изпратена от жалбоподателя по пощата молба с искане да му бъде предоставена правна помощ. С определение от същата дата съдът е оставил тази молба без уважение с мотиви, че жалбата вече е оставена без разглеждане, а делото - прекратено.

Сезиран с частна жалба от Йордан Михайлов Марков, Върховният административен съд, седмо отделение, с определение № 10013 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 168/2010 г. (чиято отмяна сега се иска) е оставил в сила определение № 393 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 880/2009 г. на Великотърновския административен съд. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел за законосъобразен и обоснован изводът на Великотърновския административен съд, че единственото неоттеглено искане от жалбоподателя - това по т. 3 на подадената от него на 24.11.2009 г. поредна жалба - е лишено от предмет.

III. При тези данни настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че отказвайки да предоставят на жалбоподателя исканата от него правна помощ, съдилищата не са нарушили правото му да участва в съдебното производство по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Служебно направената справка в деловодството на Върховния административен съд показва, че по единствения съществен въпрос - бил ли е известен жалбоподателя за изменението на чл. 82, ал. 2 от Правилника за учебната дейност на НВУ "В. Левски" и законосъобразен акт ли е заповед № 1291 от 9.10.2008 г., с която е отписан като студент в университета - Йордан Михайлов Марков е подал множество жалби (първоинстанционни, касационни и частни) и искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове по тези жалби и почти по всичките тях е искал да му бъде предоставена правна помощ едва след като вече е било образувано съдебно производство. Но съдът не предоставя правна помощ, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията, заявена от това лице, която претенция е предмет на съдебния спор, е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (така и реш. № 14359 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 12073 от 2010 г. на ВАС, 5-членен с-в, с което също е прието за неоснователно оплакване на жалбоподателя, че не му била предоставена правна помощ). Затова е препоръчително, ако жалбоподателят наистина отговаря на условията по чл. 22, ал. 1 ЗПП, вместо да подава непрецизни от гледна точка на установения правов ред жалби и искания за отмяна и в хода на образуваните по тях съдебни производства да иска правна помощ, (жалбоподателят) първо да поиска правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП, изразяваща се в консултация и подготовка на документи за завеждане на дело.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че искането на Йордан Михайлов Маринов за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила определение № 10013 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 168/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и на оставеното с него в сила определение № 393 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 880/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,