Решение № 16814 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2011 г.

Решение № 16814 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кърджали, против решение № 39/10.05.2011 г., постановено по адм. дело № 48/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отменено решение № ПОВН-14/1.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Кърджали и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Мерием Сали Халилефенди от с. Раличево, община Крумовград, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е отменено решение № ПОВН-14/1.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00016337/24.01.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали, с което е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист за майчинство с № 0399595 от 22.11.2010 г., на Мерием Сали Халилефенди, за времето от 20.11.2010 г. до 18.01.2011 г. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателката отговаря на всички изисквания по чл. 48а КСО. Посочил е, че същата има изискуемия осигурителен стаж от 12 месеца, предвид подадената декларация за самоосигуряващо се лице от 9.09.2008 г., според която упражнява дейност като земеделски производител от 3.09.2008 г. и е избрала да се осигурява за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионално заболяване и безработица, упражнявала е тази дейност до 25.03.2009 г., като за 2009 г. и 2010 г. има регистрация като тютюнопроизводител и е осъществявала тази дейност предвид представените писмени доказателства - писма от Областна дирекция "Земеделие" и от Фонд "Тютюн" - Регионално звено Кърджали. Съдът е приел също, че за целия период от 1.09.2008 г. до 31.12.2010 г. лицето е осигурявано за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионално заболяване и безработица, вноските са внесени, включително към дата 1.03.2011 г. лицето е със статус "активен осигурител". В мотивите на решението подробно са описани представените в тази връзка доказателства, съдържанието им и доказателствената им сила. Направен е извода, че жалбоподателката е имала качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство и за периода след 23.03.2009 г., когато е регистрирана като тютюнопроизводител, въпреки че е подала декларации, съответно за прекратяване на дейността като земеделски производител и за възобновяване на дейността като тютюнопроизводител едва на 26.04.2010 г. Според съда в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, което да подлежи на деклариране по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, защото по характера на упражняваната трудова дейност тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните и другите са самоосигуряващи се лице с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Съдът е направил извода, че в случая самоосигуряващото се лице е спазило реда и сроковете за регистрация и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, включително за осигурителните рискове "общо заболяване и майчинство", поради което от началото на м. 09/2008 г. осигурителни вноски са били дължими и съответно са внесени. По подробни съображения в посочения смисъл първоинстанционният съд е направил извода, че неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение по представения болничен лист, и като е отменил оспорения акт е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно представените по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно, че Мерием Сали Халилефенди, ответник в настоящото производство, е регистрирана като земеделски производител на 3.09.2008 г. и е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице на 9.09.2008 г., като е избрала да се осигурява за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионално заболяване и безработица; не се спори също, че е осъществявала тази дейност до 25.03.2009 г. Същата е регистрирана като тютюнопроизводител за 2009 г. и за 2010 г., като е осъществявала тази дейност, както обосновано е приел първоинстанционният съд. По делото са представени писма с изх. № К-13960/28.10.2010 г. и изх. № К-14365/8.12.2010 г., както и удостоверение № 13973/22.11.2010 г., издадени от Фонд "Тютюн", Регионално звено Кърджали, от които се установява, че за 2009 г. и 2010 г. Мерием Халилефенди има регистрация като тютюнопроизводител; за 2009 г. е осъществявала дейността тютюнопроизводител въз основа на сключен договор с фирма "Алайънс Уан Тъбако България" ООД за производство и предаване на изсушен производителски манипулиран тютюн, а за 2010 г. - по договор с "Кърджали-Табак"АД за производство, окачествяване и изкупуване на тютюн. Предвид събраните по делото доказателства, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е направил необоснован извод, че лицето е осъществявало дейност като тютюнопроизводител. Неоснователно е също твърдението в касационната жалба, че не е доказано внасянето на осигурителните вноски за процесния период. Не се спори по делото, че от страна на Мерием Халилефенди не е подавана декларация за промяна на начина на осигуряването. Единствената декларация в тази връзка е подадената на 9.09.2008 г., в която същата е посочила, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионално заболяване и безработица. От анализа на писмените доказателства, представени по искане на съда със съпроводително писмо изх. № 11-00-2646-1/11-04-2011 г. от ТД на НАП Пловдив, офис - Кърджали /справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за Мерием Халилефенди, справка-данни са осигуряването на същата по БУЛСТАТ за периода от 1.09.2008 г. до 31.12.2010 г.; справка-данни за осигуряването й по ЕГН за същия период/, се установява, че Мерием Халилефенди е с начало на осигуряването от 09.09.2008 г., с вид на осигуряването "всички осигурителни рискове", за посочения период същата е осигурявана на различен осигурителен доход. От представеното удостоверение с изх. № 64/18.03.2011 г., издадено от Осигурителна каса - "Район Тихомир" село Тихомир, община Кирково се установява, че Мерием Халилефенди е чл. на посочената осигурителна каса, началният момент на осигуряването е м. 09/2008 г., вноските са внесени до м. 11/2011 г., включително за общо заболяване и майчинство, посочен е конкретния им размер по месеци. Предвид тези доказателства, правилно съдът е направил извода, че е доказано внасянето на осигурителните вноски за целия период, включително за осигурителните рискове общо заболяване и майчинство. Следователно, по отношение на Мерием Халилефенди са изпълнени кумулативните предпоставки предвидени в чл. 48а КСО. Разпоредбата предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От започването на дейността си като самоосигуряващо се, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 КСО /визираща регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводител/ и Мерием Халилефенди, в това си качество, е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 КСО лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 1.01.2010 г./, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Мерием Халилефенди на 9.09.2008 г., т. е. в рамките на посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 3.09.2008 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 3.09.2008 г. и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на директора на РУСО - гр. Кърджали, поддържан и в касационната жалба, че Мерием Халилефенди е следвало да подаде нова декларация при регистрацията си като тютюнопроизводител, в срока по чл. 7, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл. 1, ал. 1 от тази наредба задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО, сред които са и земеделските производители и тютюнопроизводителите, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 е предвидено, че задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а съгласно ал. 3, видът на осигуряването се определя с декларация по образец, която се подава от самоосигуряващото се лице до директора на ТД на НАП в 7-дневен срок от започване или възобновяване на дейността. В § 1, т. 5 ДР на КСО е дадено легално определение за понятието "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители" и според същото това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Както се посочи по-горе, Мерием Халилефенди е имала статут на регистриран земеделски производител до 25.03.2009 г., а от 23.03.2009 г. е придобила статут на регистриран тютюнопроизводител, като не е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали през 2009 г. във връзка с регистрацията й като тютюнопроизводител. Преди да е прекратена регистрацията й като земеделски производител същата е регистрирана като тютюнопроизводител и фактически не е налице прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл не е било необходимо подаване на декларации, с които да се декларира прекратяване на едната дейност и започване на другата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. В настоящия случай самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че по отношение на Мерием Халилефенди са изпълнени всички предпоставки по чл. 48а КСО и неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист. Във връзка с цитираната в касационната жалба съдебна практика следва да се отбележи, че тя не касае идентични правни спорове. Актуалната съдебна практика на ВАС по казуси, идентични на настоящия, е в смисъла на настоящото решение и е изразена, например в решение № 5902/28.04.2011 г. по адм. дело № 761/2011 г., решение № 6677/13.05.2011 г. по адм. дело № 155/2011 г., решение № 7379/28.05.2011 г. по адм. дело № 186/2011 г., всички на шесто отделение. Предвид изложеното, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,