Решение № 1068 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Щрабаг ЕАД със седалище гр.София, чрез юриск. Добрев, срещу Решение 892 от 04.07.2023 г., постановено по адм. дело 877/2022 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят, дадените с Протокол за извършена проверка ПР2224816 от 05.08.2022г. предписания от служители на Дирекция инспекция по труда София област по т.1, т.2 и т.3. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция инспекция по труда(ДИТ) София област, чрез юриск. Иванов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на ЕАД-то, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Инспекцията, чрез дадените три отделни предписания, предмет на спора, е упражнила правомощията си по чл.404 ал.1 КТ, указвайки на работодателя да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за работещите при изпълнение на работи по асфалтополагане; да оцени конкретния риск за същите лица при организиране реда за изчакване на камионите, транспортиращи асфалтова смес до полагащата го машина, а също така да представи на работниците си съответна информация за осигурените здравословни и безопасни условия на труд при извършване на конкретно описаната вече дейност. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че оспорената принудителна административна мярка(ПАМ) е била приложена на основание чл.404 ал.1 КТ, според която разпоредба органите на Инспекцията могат да дават предписания както за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство в най-общ смисъл, но и за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда. (така т.1 in fine). Или именно в тази връзка(в каквато насока е и регламентацията в чл.16 ал.1,т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ЗЗБУТ), чл.12 от Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска във вр. с чл.217 ал.2, както и на чл.166 ал.1 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване) са и предприетите задължавания на работодателя да осигури ефективен контрол, да оцени риска и да предостави на работещите при него лица информация, по причина в трудова злополука с летален край на работник на търговското дружество, станала на дата 28.07.2022г. в землището на гр. Драгоман на обект асфалтиране на АМ Европа . На първо място в касационната жалба се сочат множество доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, обхванати от касационните основания, но самият касационен жалбоподател отбелязва в нея, че когато той оценява отделните рискове, то той върши това на база типичните общи хипотези на риск, основавайки се на своя опит и на нормативната уредба. Счита, че той не може да извърши отделна оценка на многообразните възможни частни хипотези на рискове при изпълнение на всяка една трудова функции от неговите работници, тъй като обективно нямало как да се изчерпят всички възможни хипотези на рискове при работа с машини или при боравене с работното оборудване. Настоящият състав намира, че последната теза е съвсем резонна, но въпреки това не може да се сподели крайния му извод, че предписаните мерки са вече покрити от наличието на сходни, вкл. и по-общо уредени хипотези в действащите в предприятието на търговеца инструкции: 10, 36, 42 и 52. Действително такова изчерпване(на всички мислими рискове при работа с машините и оборудването) е трудно постижимо, но в казуса конкретно настъпилия резултат(смъртен случай на работник) има важно значение с оглед превенцията от настъпване на други инциденти в резултат на несъобразяване с точно описаните за имплементиране правила за поведение при извършване на конкретната дейност. Следва да се има предвид, че нормата на чл.404 ал.1 КТ визира както констатирани нарушения(както общо те са посочени и в акта, с който мерките са приложени), така и недостатъци, като именно такива са били установени вследствие на станалата злополука. Дали последната е трудова е предмет на отделно производство, в която подробно ще се установяват конкретните причини за настъпването и, вкл. дали и в каква степен тя е в каузална зависимост и от поведението на самия работник, но обективен факт е, че при такъв тежък инцидент всеки работодател следва да предприеме действия, които: да актуализират системата на осъществявания от него ежедневен контрол(с оглед ефективността му, а такава безспорно е налице, когато липсват инциденти), да извърши нова оценка на риска през призмата на конкретния случай, респ. да сведе до знанието на всеки служители или работник дължимата информация, за да се избегнат подобни инциденти за напред. В този смисъл(макар и да са визирани като нарушения) предписаните мерки имат превантивен характер, хоризонт за напред да предотвратят настъпването на подобни тежки инциденти, при конкретно посочената дейност на изпълнявани трудови функции в дружеството, т.е. в пълна мяра се покрива хипотезата на чл.401, ал.1,т.1 в частта за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда . В този смисъл и трите приложени мерки са тясно свързани с дължимата от работодателя организация на работата в предприятието му, която следва да бъде съпътствана от постоянен и непрекъснат контрол за спазване на правилата за безопасност, който контрол е необходимо да е и ефективен, вкл. и в хипотеза, при която и самият работник може да не е спазил предписаното с изброените по-горе вътрешни актове, имащи за цел осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора ЕАД-то следва да заплати на ИА ГИТ София сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,