Решение № 869 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2008 г.

Решение № 869 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 год. Марийка Д. Т. и М. Б. П. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд IV-Д състав от 30.10.2007 г. по гр. д. № 364/2007 г. След подаване на касационната жалба, на 1.08.2008 г. Марийка Д. Т. е починала и е оставила за наследник по завещание Е. В. Д., който поддържа нейната жалба. С оглед настъпилото правоприемство в процеса с прехвърляне на правата на Г. Б. В., Ц. Б. К. и М. Б. П. на М. Г. В., същата е конституирана в процеса като техен частен правоприемник по отношение на апартамента в гр. С. Ответникът Г. Б. В. изразява становище, че касационната жалба е недопустима, а по същество е и неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 72 състав № 52 от 17.06.2006 г. по гр. дело № 8849/2005 г., с което е допусната делба между Г. Б. В., М. Д. Т. и М. Б. П. на апартамент № 43 в ЖК "Н" бл. 113 вх. Б ет. 7, отменил е частично решението и е допусната делба на двуетажна вилна сграда и 1/3 от дворното място в гр. Б. при равни части между Г. Б. В. и М. Д. Т. В касационната жалба на М. Т., която след смъртта й се поддържа от наследника й по завещание се развиват оплаквания за допуснато нарушение на материални закон и на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. По иска на Г. Б. В. за делба на апартамента в гр. С., придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, бившата съпруга М е направила правоизключващо възражение по чл. 21, ал. 1 СК (отм.). Въззивният съд е приел, че то е неоснователно защото не е доказано към момента на закупуване на жилището съпрузите да са били във фактическа раздяла. Съдът е посочил също така, че представената декларация за получени суми в заем не може да послужи за доказване на твърдението за трансформация на лично имущество на ответницата М, тъй като е съставена от самата нея и цели да удостовери изгодни факти. Тези изводи на съда са съобразени с практиката на ВКС по тълкуването на разпоредбите на чл. 19 (отм.) и чл. 20 СК (отм.), с която се приема, че само трайната и окончателна фактическа раздяла може да служи като основание да се приеме за оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) при придобиването на имущество от единия от съпрузите. В допълнение на мотивите на въззивния съд следва да се добави и това, че когато като купувачи по договора за продажба участват двамата съпрузи, както е в разглеждания случай /Марийка Д. Т. и Г. Б. В. са закупили общо 1/2 ид. ч. от / те придобиват вещни права на собствено основание като договарящи на основание чл. 21 ЗЗД, а не по силата на презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). На основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) неучаствалия в договора съпруг може да придобие право на собственост при наличие на принос, но липсва разпоредба в закона, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга - купувач по договора за продажба включително и когато придобиването е станало без негов принос по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК (отм.). С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение за делба на апартамента. За вилния имот доводите за неправилност на решението също са неоснователни. Въззивният съд законосъобразно е приел, че когато в съсобствен имот се извършва строителство без да е учредено право на строеж, важи правилото на чл. 92 ЗС, освен ако новопостроеното не представлява нов обект, а пристройка към такъв обект без самостоятелно значение. В случая от заключението на вещото лице е установено, че надстроените и пристроените части към съсобствената само между М сграда са свързани функционално и е обособен нов обект, без да е възможно отделянето на новата част. При тези констатации правните изводи на съда са съобразени с разпоредбата на чл. 97 ЗС, съгласно която когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива и присъединената част, тъй като липсва самостоятелен обект, който да се придобие от собствениците на земята, отделно от съществуващата преди пристрояването и надстрояването сграда. С оглед на изложеното въззивният съд е приложил правилно материалния закон като е приел, че е налице предвидено в закона изключение от правилото на чл. 92 ЗС и делбата следва да се допусне на преустроената сграда. В настоящото производство като контролно-отменително не могат да се разглеждат спорове за валидността на завещанието на М. Т., нито е допустимо съгласно разясненията в ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК т. 8 делото да бъде спряно при условията на чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Тъй като откриването на наследството на М. Т. е настъпило след приключване на устните състезания пред въззивния съд във фазата по допускане на делбата с оглед данните по делото за предявен иск за установяване недействителността на саморъчното завещание в полза на Е. В. Д. и евентуален иск за възстановяване на запазената част на наследницата по закон М. Г. В., спирането на производството следва да бъде постановено във втората фаза на делбата. В зависимост от изхода на делото по преюдициалните спорове, делбеното производство следва да продължи с участието на наследника по завещание или наследниците по закон при признаване на завещанието за недействително респективно с участието на тези от тях, на които е възстановена запазена част от наследството. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение