Решение № 7179 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 549/2011 г.

Решение № 7179 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 549/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Драганова Генова от гр. Елена, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Свилен Илиев от гр. Велико Търново, срещу решение № 56 от 3.12.2010 г. по адм. дело № 661/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че след 01.01.2008 г. касационната жалбоподателка Мария Драганова Генова е била задължително осигурено лице на две основания: а) по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като учител по трудово правоотношение със СОУ "Иван Момчилов" - гр. Елена и б) по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО като изпълнител по договор за управление като чл. на Съвета на директорите на търговското дружество "Елба - 99" ЕАД, гр. Елена. Първият осигурител - СОУ "Иван Момчилов", гр. Елена - е представил в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново болничен лист за периода 23.06.2008 г. - 06.08.2008 г., молба - декларация (от касационната жалбоподателка) за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка от 135 до 315 календарни дни за времето от 06.08.2008 г. до 01.02.2009 г. и заявление - декларация (пак от касационната жалбоподателка) за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка от 315 до 410 календарни дни за времето от 02.02.2009 г. до 07.05.2009 г. В рамките на посочения период, през който касационната жалбоподателка е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и парично обезщетение при бременност и раждане, тя е получавала възнаграждение като изпълнител по договора за управление с търговското дружество "Елба - 99" ЕАД, гр. Елена. С решение № 33 от 14.08.2009 г. директорът на РУСО - В. Търново е приел, че за периода, през който Мария Драганова Генова е получавала възнаграждение (доходи) по договора за управление с търговското дружество, тя не е имала право на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и на парично обезщетение при бременност и раждане, защото те възникват при настъпила временна неработоспособност, респ. при невъзможност в това състояние, както и при последващото състояние след раждане, жената да реализира доходи от трудова дейност. Затова получаването на възнаграждение (реализирането на доходи) от трудова дейност, която е основание за осигуряване за всички осигурителни случаи, в т. ч. за временна неработоспособност и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност и на парично обезщетение при бременност и раждане. С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Мария Драганова Генова срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат, съдът е приел за законосъобразно изразеното от административния орган становище, а инвокираните от жалбоподателката и нейния процесуален представител по пълномощно доводи е счел за неоснователни. Решението е правилно. Един от основните източници на доходи за човека е упражняваната от него трудова дейност като наето или самонаето лице. Предназначението на държавното обществено осигуряване е да предостави средства поне за минимална издръжка на човек, който по независещи от него причини временно или трайно е изгубил възможността да упражнява трудова дейност като източник на необходимите за неговото съществуване доходи (средства). Тези причини, известни като социални рискове, са признати от осигурителното право като юридически факти, чието настъпване поражда осигурителноправни последици. Изброени са в чл. 2, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Сред тях са временната неработоспособност и майчинството, което се състои от три елемента: бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Настъпването им винаги обуславя неспособност за труд. Поради което е невъзможно бременната жена или родилата жена, която е в период на възстановяване, да бъде неработоспособна по едно трудово или приравнено на него правоотношение, а по друго да е работоспособна. Според чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател (той и осигурител) и парично обезщетение за временно изгубена работоспособност при друг работодател (осигурител). То произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. Затова в чл. 8, ал. 1 Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е предвидено издаването на повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател или осигурител, при които работят осигурените лица. Когато едно лице полага труд по време на призната от здравните органи негова неработоспособност, то причинява щета на държавното обществено осигуряване. В този смисъл е константната съдебна практика (виж напр. реш. № 2016 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 12849 от 2009 г. на ВАС - VI отд. и др.). Доводите в касационната жалба са идентични на обсъдените от Административен съд - Велико Търново в мотивите към съдебното решение - касационната жалбоподателка не е упражнявала трудова дейност като чл. на Съвета на директорите и не е получавала възнаграждение за такава дейност. Начисляваните на нейно име възнаграждения са били получавани от други лица. Тези доводи са подробно обсъдени в оспореното с касационната жалба решение и направените от Административен съд - Велико Търново правни изводи се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Към тях следва да бъде добавено само това, че съдебното решение, с което ще бъдат признати за неистински платежните документи, удостоверяващи плащане на възнаграждения за положен от касационната жалбоподателка личен труд (разбира се, ако тя проведе успешно такъв иск), ще бъде доказателство за това твърдяно и сега от нея обстоятелство и основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на сега постановените съдебни решения. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,