Решение № 4068 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2017 г.
ВАСIII отделение20.03.2019 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 4903/19.07.2017 г. по адм. дело № 5497/2017 г. по описа на Административния съд - София град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4068 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на СО, район "Панчарево" против решение № 4903/19.07.2017 г. по адм. д. № 5497/2017 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че молителите не могат да искат извършване на исканата административна услуга, докато не бъде довършена процедурата по придобиване на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да бъде отменено решението. Ответниците по касационната жалба - Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Йорданова. Считат, че обжалваното решение е правилно. Обжалваният мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево" може да се разглежда и като спиране на производството, с цел отстраняване на констатирани недостатъци по смисъла на чл. 30, ал. 2 АПК. Не са налице основания за подобно спиране, като не е налице нито една от хипотезите на чл. 54 АПК. Претендира направени по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Правилно съдът е приел, че при подадена молба-декларация по чл. 587 ГПК кметът на общината/района е длъжен единствено да провери и удостовери дали недвижимият имот е актуван като общинска собственост. Ако имотът няма общински характер, административният орган следва да извърши поисканата услуга и да завери молбата-декларация, тъй като действа при условията на обвързана компетентност. Нотариусът следва да установи липсата на законови пречки за реализацията на този способ за придобиване на собственост и ограничени вещни права, включително на обстоятелствата визирани в законовата забрана по чл. 10, ал. 13, изр. посл. от ЗСПЗЗ за придобиване по давност на имоти по пар. 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновано съдът е приел, че в случая, изземвайки функциите на нотариуса, административният орган е изискал доказателства, неотносими за извършване на поисканата административна услуга, с което на практика мълчаливо е отказал да я извърши. Правилен е крайният извод на съда, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано е по жалба на Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев, уточнена в допълнително подадена писмена молба, против мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево", Столична община да извърши административна услуга по молба-декларация рег. № РПН17-ГР94-420/17.02.2017 г. С обжалваното решение, Административен съд - София град е отменил мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево" Столична община да извърши административна услуга по посочената молба-декларация. Върнал е преписката на кмета за извършване на поисканата административна услуга в 14-дневен срок от влизането на настоящото решение в сила. Приел е, че поискана административна услуга е за заверяване на молба-декларация по чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС. Единствено в компетентността на нотариуса е да провери, в рамките на образуваното охранително нотариално производство, дали са налице елементите на фактическия състав на придобивната давност. След като е сезиран с молба-декларация по чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, кметът на общината/района или определеното от него длъжностно лице следва единствено да провери и удостовери посочените в молбата-декларация отбелязвания, а именно дали имотът е актуван като общинска собственост, от чие име е деклариран и записан в регистрите на общината. Административният орган е изискал доказателства, неотносими за извършване на поисканата административна услуга, с което на практика мълчаливо е отказал да я извърши. Решението е недопустимо. Съдът не се е произнесъл по предмета на подадената жалба. Доказателствата по делото установяват, че Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев са подали молба-декларация рег. № РПН17-ГР94-420/17.02.2017 г. по чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС чрез кмета на район "Панчарево" СО до нотариус по отношение на ПИ с проектен идентификатор 04234.6916.9227 съгласно приложена скица-проект № 15-592842/30.11.2016 г. По тази молба-декларация кметът на район "Панчарево" СО се е произнесъл с писмо изх. № РПН17-ГР94-420/1/03.04.2017 г. В писмото е отбелязано, че след извършена проверка е установено, че със заповед № РД-46-19/23.05.2013 г. на кмета на район "Панчарево", СО е признато правото на наследниците на Х. Керемедчиев – ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият собственост при условията на пар. 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот пл. № 95, кад. лист № Г-10-4-В, местност "Косанин дол", землище на с. Бистрица. Заповедта е влязла в сила на 01.07.2013 г. В писмото е посочено, че молба-декларацията за обстоятелствена проверка е оставена без движение, поради това че за процедиране на преписката е необходимо да се внесе доклад от сертифициран оценител за оценка на имота. Касационната инстанция приема, че административният съд не се е произнесъл по предмета на подадената от Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев жалба. В нея ясно е записано, че се оспорва отказът на кмета на район "Панчарево" за извършване на административна услуга, изразен в писмо № РПН17-ГР94-420/1/03.04.2017 г. След като с разпореждане от 07.06.2017 съдия-докладчикът е приел, че предмет на обжалване е отказ на кмета на район "Панчарево", обективиран в писмо, с молба от 26.06.2017 г., жалбоподателите са уточнили, че обжалват "мълчалив отказ за извършване на административна услуга, изразен в писмо изх. № РПН17-ГР94-420/1/03.04.2017 г. ". С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево" по подадената молба-декларация. При наличието на акт в писмена форма, административният съд не е имал право да се произнася относно мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево", подменяйки предмета на производството. В изрична молба по делото процесуалният представител е направил изявление, че поддържа жалбата, но в същото време е направил изменение на предмета на спора. Недопустимо е с писмено или устно изявление на жалбоподателя или негов процесуален представител да се въвежда друг предмет на спора в хода на вече образуваното съдебно производство. Уточнението може да внесе пояснение към вече заявени факти, но не и да подменя изричен с мълчалив отказ. Предметът на спора е волеизявлението на кмета на район "Панчарево", че няма да се произнесе по постъпилата за заверка молба-декларация, докато не приключи друго административно производство, образувано пак по искане на Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев за придобиването на същия имот, на основание параграфи 4а, 4д и 4з от преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Формулираното от административния орган волеизявление в писмо № РПН17-ГР94-420/1/3.04.2017 г. не представлява отказ за извършване на поисканата услуга, а акт за спиране на производството по молбата-декларация до приключване на административното производство по другата молба, подадена от наследниците на Х. Керемедчиев за придобиването на същия имот на друго правно основание. Съгласно чл. 54, ал. 5 АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. По този ред е следвало да се произнесе административният съд съобразно действително въведения от жалбоподателите предмет на оспорване. Постановеното от административния съд недопустимо решение следва да се обезсили и делото да се върне на съда за произнасяне по жалбата на Н. Керемедчиева, Г. Керемедчиева и К. Керемедчиев, както е предявена. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,