Решение № 8329 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2017 г.

Решение № 8329 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - град против решение № 4038/15.06.2017 г. по адм. дело № 2376/2017 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54м, чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - И. И. Д., от гр. С., чрез адвокат В. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4038/15.06.2017 г. по адм. дело № 2376/2017 г. Административен съд С. - град е отменил решение № 1040 - 21 - 13/17.02.2017 г. на директор на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № РВ - 3 - 21 - 00169994/24.08.2016 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. За да отмени оспорените актове на органите на НОИ, административният съд е приел, че същите са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно по своя резултат, но по съображения различни от изложените в него. По делото е установено, че органите на НОИ са издали оспорените актове за събиране на дължими суми по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 КСО за неправилно изплатени парични обезщетения за общо заболяване от 01.07.2015 г. до 11.09.2015 г. по б. л. № Е 20152686517, № Е20152665967, № Е 20153063029 за бременност и раждане от 12.09.2015 г. до 01.11.2015 г. по б. л. № Е20153063315, № Е20153842443, за майчинство от 02.11.2015 г. до 24.01.2016 г., по б. л. № Е 20153355368, б. л. № Е 20153954048 и заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка до 410 календарни дни за периода от 25.01.2016 г. до 31.07.2016 г. Размерът на дължимите суми по описаните периоди е бил формиран според органите на ТП на НОИ от изчисляването на обезщетенията върху по-висок осигурителен доход от действителния. Определеният за осигуреното лице осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 КСО в окончателен размер е останал по-нисък от сбора на доходите, върху които то е внесло авансовите осигурителни вноски. При преценка на правото на И. Д. на парично обезщетение, органите на НОИ са констатирали, че същата се е осигурявала като самоосигуряващо се лице - свободна професия, считано от 01.11.2012 г. за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. За 2015 г. осигуреното лице вместо върху минималния осигурителен доход е увеличило авансовите си осигурителни вноски за месец януари 2015 г. върху сумата от 700,00 лева, а за периода февруари - юни 2015 г. върху месечна сума от 1400,00 лева. При извършване през 2016 г. на служебното годишно преизчисляване на паричните обезщетения по чл. 54м КСО за самоосигуряващите се лица за изплатените през 2015 г. обезщетения е било установено, че И. Д. при определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за деклариране на доходите на физическите лица за 2015 г., е декларирала общ осигурителен доход от 1710,00 лева. Във връзка с това е бил определен окончателен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 КСО значително по-нисък от сбора на доходите, върху които са били внасяни авансово осигурителни вноски, а окончателният размер на осигурителния доход върху който е следвало да се изчислят отпуснатите обезщетения при използване на месеците от 2015 г. е бил определен в размер на минималния такъв по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета за ДОО за 2015 г. (отм.). Съгласно чл. 54м, ал. 2 КСО (нов - ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 КСО. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица. Неточни са изводите на административния съд, че цитираната разпоредба има процесуалноправен характер и оттук действието й е само занапред. Разпоредбата на чл. 54м КСО е материалноправна и не урежда с обратна сила вече възникнали материални правоотношения във връзка с осигуряването и правото на обезщетения за периода на календарната 2015 г., поради което и тълкуването й не следва да се реализира през правилото на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Извличаната правна норма действа във времето след 01.01.2016 г., както изрично е посочил законодателя и с нея не могат да се търсят неправилно изплатени обезщетения за 2015 г. Аналогичен следва да е подхода и при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО. Обстоятелството, че и за двете разпоредби е предвиден едногодишен срок на vocatio legis не може да внесе промени тяхното действие във времето. Vocatio legis е онзи период от време, който е заключен между указа, чрез който държавният глава промулгира закона, обнародвайки го в Д. вестник и момента, от който същият този закон започва да функционира посредством юридическата си сила (т. е. да поражда правни последици). Неговото съществуване обуславя възможността за запознаване на адресатите на закона с неговото съдържание, както и създаването на необходимите материални предпоставки за приложението на самите законови предписания. Основателни са доводите в първоинстанционната жалба, че в оспорените актове на НОИ липсват фактически основания за технологичното изчисляване на размера на обезщетенията след определяне на окончателния доход за периода януари - юни 2015 г. Наведените доводи от касатора, че това се извършва автоматично от информационната система на НОИ не могат да заменят задължението на пенсионните органи да изложат конкретни мотиви досежно калкулиране размера на определените задължения, както и правото на засегнатото лице да е наясно с технологията за определяне на този размер. Позоваването само на разпоредбите на чл. 41 и чл. 49 КСО е недостатъчно. Развитите от И. Д. доводи за нищожност на разпоредбата на чл. 54м КСО са от компетентността на Конституционния съд на Р. Б. и не могат да бъдат произнасяни в рамките на косвен контрол по чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, каквото искане е направила пред административния съд жалбоподателката при оспорване актовете на НОИ. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното от ответника по касационната жалба искане по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата следва да бъде уважено. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя възнаграждението за осъщественото от адвокат В. Д. от АК - В. процесуално представителство на И. И. Д. за касационната инстанция в размер на 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение