Решение № 2309 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2015 г.

Решение № 2309 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СГБАЛ "ЕВА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от Нуртен Шекерова - управител на дружеството, против решение № 1045 от 12.06.2015 г. по адм. д. № 2593/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № РД-151/1.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 1, предл. 1 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - Бургас - не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № РД-151/1.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на СГБАЛ "ЕВА" ЕООД срещу задължителни предписания изх. № 1356/3.11.2014 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Бургас, с които административният орган на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е дал задължителни предписания в срок от дванадесет работни дни да коригира некоректно подадената информация за периодите: май - декември 2006 г., януари - декември 2007 г., януари - декември 2008 г., януари - декември 2009 г., януари - декември 2010 г., януари - декември 2011 г., януари - декември 2012 г., януари - декември 2013 г. и януари -август 2014 г., с декларация образец № 1 в ТП на НАП - Бургас за лицето Мария Йорданова Стойкова. Основание за издаване на процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) са констатациите от извършена проверка от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Бургас по коректността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица във връзка с положения труд на лицето Мария Стойкова. Резултатите от нея са отразени в констативен протокол вх. № 134/4.11.2014 г. и въз основа на тях контролният орган е издал задължителните предписания. С решение № РД-151/1.12.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е оставил без уважение жалбата на СГБАЛ "ЕВА" ЕООД срещу тези предписания, а с посоченото по - горе решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на СГБАЛ "ЕВА" ЕООД срещу решението на директора на ТП на НОИ - Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел за установени констатираните при проверката несъотвествия на подадената информация с декларация образец № 1 в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за работещото по втори трудов договор при осигурителя лице Мария Стойкова. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че административният орган законосъобразно е задължил касатора да отстрани констатираните несъотвествия при подаване на информация в РОЛ за лицето Мария Стойкова, като вместо да подава данни по код за вид осигурен 11 "За лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест", следва да подава информация за посоченото лице по код за вид осигурен 04 "За работещи по втори или допълнителен трудов договор". Този извод се основава на констатациите от извършената проверка и резултатите, обективирани в констативен протокол вх. № 134/4.11.2014 г., в който са установени факт, обусловили издадените задължителни предписания. От фактическа страна е безспорно установено, че в интервала 29.10.2014 г. - 4.11.2014 г. контролният орган, назначен със заповед № 1052/29.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, е извършил проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството - жалбоподател. Извършена е проверка по разчетно-платежните ведомости, графиците за присъствени форми, подаваната информация с обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица за лицето Мария Стойкова, както и друга налична информация в базата данни на ТП на НОИ - Бургас. При тези проверки са установени несъотвествия при подаване на данните по обр. № 1 за посоченото по-горе лице, като вместо да се подават по код за вид осигурен 04 "За работещи по втори или допълнителен трудов договор", осигурителят неправилно е подавал данните по код за вид осигурен 11 "За лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест". Освен това старшият инспектор по осигуряването е констатирал, че при подаване на данните по втория трудов договор при СГБАЛ "ЕВА" ЕООД следва да се посочват само дните, в които лицето е извършвало дейност при осигурителя, като се отразява първият ден в осигуряването кл. 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало" и последен ден в осигуряване кл. 15 "Ден, от който осигуряването е прекъснато". Според контролните органи в хипотезата на сключен основен трудов договор, който не е прекратен, сключения на 23.05.2006 г. трудов договор с СГБАЛ "ЕВА" ЕООД се явява втори трудов договор, по който лицето отработва по 5 дни в месеца с 8-часово работно време. При проверка на представени болнични листи от основния трудов договор, издавани на Мария Стайкова и от присъствените списъци при касатора се установява, че при осигурителя по втория трудов договор тя не е упражнявала трудова дейност в периода на временна неработоспособност. Констатирано е също, че извън месеците януари, февруари, март, август и октомври 2013 г., както и февруари 2014 г. осигурителят неправилно е посочвал само първия и последни ден в осигуряването за Стойкова, като не е спазено изискването да се посочват дните, в които се упражнява дейност, както е по присъствените списъци. Според чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ). Кодексът на труда предоставя възможност на работодателите да сключват трудови договори с работниците при различни условия, посочени в закона, една от които е възможността регламентирана в чл. 114 от КТ трудов договор да се сключва за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. В настоящият случай се установява, че към момента на извършване на проверката и в периода от 23.05.2006 г. Мария Стайкова работи по основно трудово правоотношение с МБАЛ "Д-р Иван Селимински" - Сливен, при който е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, и по втори или допълнителен трудов договор по смисъла на чл. 114 от КТ при настоящият касатор СГБАЛ "ЕВА" ЕООД, при който данните за осигуряването се подават, като за лице по чл. 4, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) относима за началото на периода на осигуряване на Стайкова при СГБАЛ "ЕВА" ЕООД до 2010 г. работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Тази разпоредба е доразвита от законодателя (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), като е направено следното изменение - работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Анализирайки изменението и новия текст на разпоредбата може да се направи обоснован извод, че тя се прилага, когато работникът по трудовия договор упражнява дейност за не повече от 5 работни дни (40 часа) само при едни осигурител или при повече осигурители, но за не повече от посоченото време (в дни или в часове). В настоящият случай Мария Стайкова не отговаря на условията, предвидени в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО в посочените по-горе редакции, тъй като към момента на сключване на трудовия договор с касатора, тя е била и в основно трудово правоотношение с МБАЛ "Д-р Иван Селимински" - Сливен, който договор датира от 1.10.2003 г. При основния осигурител тя не е работила 5 дни в седмицата (40 часа), поради което правилно административният орган е приел, че е налице неправилно подаване на данните по обр. 1. При сключването на трудовия договор с СГБАЛ "ЕВА" ЕООД приложима за определянето на начина на осигуряване на Стайкова е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 (ДВ, бр. 67 от 2003 г.), според която задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор. В този смисъл следва да се приеме, че в периода от сключване на трудовия договор с касатора, Стайкова е била осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО (отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) и тя е била задължително осигурена за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Предвид изложеното правилно административният орган е приел, че данните в обр. 1 за лицето Мария Стайкова от осигурителя по втория трудов договор са неправилно подавани по код за вид осигурен 11 "За лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест", вместо по код за вид осигурен 04 "За работещи по втори или допълнителен трудов договор". Правилни са дадените предписания и по отношение на прилагането на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от самоосигуряващите си лица, като в случаите, когато лицето не работи през всички дни от месеца в декл. обр. № 1, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт, задължително следва да се попълнят и т. 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено" и т. 15 "Последен ден в осигуряване". В полетата на посочените точки се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало/прекратено. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения по отношение на приложението на чл. 114 от КТ. В случай, че лицето работи при повече осигурители при условията на чл. 114 от КТ, то следва да бъде осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 2 от КСО, както и когато упражнява дейност само при един осигурител за не повече от 5 дни (40 часа) през календарния месец. В настоящия случай тези хипотези не са налице, тъй като е налице основен трудов договор, освен втория трудов договор по смисъла на чл. 114 от КТ, поради което материално законосъобразно информацията, която се подава по обр. № 1 за лицето Мария Стайкова трябва да бъде, като за осигурено лице по втори или допълнителен трудов договор по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. Решаващо за процесния казус е наличието на друг основен трудов договор, който не е за определени дни от месеца. По отношение на разясненията от НАП, приложени по делото следва да се отбележи, че са неотносими към настоящия случай, тъй като по тях е налице различна фактическа обстановка. В разяснение № 2-161 от 11.02.2014 г. е застъпено в настоящото решение тълкуване на приложението на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 4, ал. 2 от КСО, като е посочено, че при наличие на договор за допълнителен труд при същия работодател, работникът ще подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. При издаването на задължителните предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО не са допуснати административнопроизводствени нарушения и административният орган е приложил правилно материалния закон, поради което правилно директорът на ТП на НОИ - Бургас е оставил без уважение подадената срещу тях жалба. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,