Решение № 6198 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Варна със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на бул. Осми приморски полк 43, против Решение 3511 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело 2760 по описа на Административния съд Варна за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Община Варна е осъдена да заплати на В. Т. К. сума в размер на 1 600, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служители на Община Варна за периода от януари 2023 г. до 28.10.2023 г. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото в размер на 10, 00 лв. държавна такса. Касационният жалбоподател се оплаква, че обжалваният съдебен акт е постановен при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В допълнение към тези оплаквания поддържа, че Община Варна не се явява пасивно легитимиран ответник по предявения от К. иск за имуществена обезвреда, а за такъв е следвало да бъде конституирана фирма Обреди ЕООД Варна. Иска отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който предявеният от К. против Община Варна иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Т. К. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, [улица]не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В писмени бележки по делото от 30.10.2024 г. оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й, а по същество иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по възраженията, направени в нея. Административният съд Варна е приел, че е сезиран от В. Т. К. с искова молба (л. 2-4 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 82-84, пак там), с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането на Община Варна да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 600, 00 лв., равняваща се на извършените от него разходи по възстановяване на надгробен паметник на гробно място 55-VI-10, находящо се в Централен гробищен парк гр. Варна и причинени му в периода януари 2023 г. 28.10.2023 г. от незаконосъобразни бездействия на служители при ответника да осигурят ефективна охрана на гробищния парк (физическа такава; техническа такава липса на непрекъснат видеоконтрол в гробищния парк, липса на видеонаблюдение на входовете и изходите на гробищния парк), в резултат на което е допуснат акт на вандализъм по отношение на процесното гробно място, изразяващ се в разрушаване на съществуващия върху него надгробен каменен знак, разрушаване на съществуващия около гроба бордюр и премахване на посаденото там нискостеблено дърво. Съдът е установил следното от фактическа страна: В. Т. К. е син на Т. К. Т. и Л. Б. Т. (Удостоверение за наследници на л. 14 (гръб) и л. 15 от първоинстанционното дело). Майка му заплатила ползването на гробно място 55-VI-10 с Фактура 01437/17.03.1992 г. (копие на л. 6, пак там) за вечни времена. В гробното място били погребани роднини на ищеца баба му М. Г. В. и прабаба му Т. Г. В.. С писмо, с. д. 2553/21.02.2024 г. по описа на Административния съд Варна (л. 86, пак там), управителят на Обреди ЕООД Варна уведомил, че за гробно място 55-VI-10 в Централния гробищен парк на Варна на 17.03.1992 г. е заплатена такса за ползване за вечни времена. Представено е копие от гробен картон, разряд II, кв. 55, ред VI, 10 (л. 87, пак там). С писмо, с. д. 2758/26.02.2024 г. по описа на Административния съд Варна (л. 94, пак там), от директора на дирекция Финансово-стопански дейности при Община Варна е предоставена информация относно документ Картон на гробно място нов 55-VI-11 и стар 55-VI-11, съгласно който Л. Т. заплатила на 17.03.1992 г. сума в размер на 100, 00 лв. с разписка/приходна квитанция 01437 с основание вечни времена. Съгласно Акт за публична общинска собственост 6878 от 12.03.2012 г. (л. 91, пак там), гробищен парк, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.3516.174 и с площ 233 042 кв. м. се управлява от кмета на Община Варна на основание чл. 12, ал. 5 от Закон за общинската собственост (ЗОбС). С Договор 5 от 30.11.2022 г. (л. 67-73, пак там) дружество Обреди ЕООД е възложило на фирма Спартак ООД осъществяването на денонощна невъоръжена физическа охрана и охрана чрез техническа система за сигурност (СОТ и видеонаблюдение) на обекти на Обреди ЕООД, сред които и Централен гробищен парк гр. Варна. Съобразно чл. 5, т.5.6.1 от договора, като пост 1 е посочена денонощна физическа невъоръжена охрана на процесния гробищен парк, с режим на работа денонощен, стационарен и обходи с постоянно позиционирано МПС на територията на гробищния парк минимум 10 обхода за 24 часа. охранители на смяна двама дневна и нощна смяна. Срокът на действие на договора (за 1 календарна година) е удължен, считано от 30.11.2023 г. до сключване на договор с нов изпълнител на основание проведена процедура по Закона за обществените поръчки, но не повече от два месеца (Допълнително споразумение 1 към договора на л. 74-75 от първоинстанционното дело). В хода на производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. Н. К. съпруга на ищеца. Формираните от първоинстанционния съд изводи са следните: Преценил е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на Община Варна за вреди бездействие на служители при ответника да имат пряко дължимо от норма активно поведение във връзка с управленски правоотношения, което бездействие се намира в пряка причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Като се позовал на разпоредбата на чл. 140 от Конституцията на Република България, чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС и пар. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на с.з., е посочил, че гробищните паркове представляват обекти публична общинска собственост от първостепенно значение и със специално предназначение, чието поддържане представлява комунална дейност по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Приел е, че след като Централен гробищен парк гр. Варна се управлява от кмета на Община Варна, той не е освободен от законоустановените му задължения да следи за опазването на обществения ред на това място, независимо че за изпълнение на общинските дейности по управление на гробищните паркове и предоставяне на погребално-обредни услуги е създадено общинското дружество Обреди ЕООД. Счел е, че именно общината отговаря за охраната на гробищните паркове като вид публична дейност. Формирал е извод, че общината носи отговорност по реда на ЗОДОВ спрямо гражданите, като административноправни субекти, доколкото управлението на гробищните паркове и тяхната охрана не са изключени от дейността на общината, като публичноправен субект, дейността й в тази насока се финансира с публичните средства на общинския бюджет и доколкото тези въпроси не са предоставени да се уреждат по гражданскоправен ред. Мотивирал се е, че Община Варна не може да противопостави на правата на гражданите правоотношенията си с общинското дружество Обреди ЕООД, на което е възложила фактическата охрана на гробищния парк. На следващо място съдът е обсъдил нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба на Общински съвет Варна за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна, приета с Решение на Общински съвет Варна 445-4/04.08.2016 г. Съобразил е, че чл. 3 от посочената наредба е отменен с Решение 378/06.03.2017 г. по адм. дело 2566/2016 г. на Административния съд Варна, потвърдено с Решение 13461/05.11.2018 г. по адм. дело 5127/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Приел е, че опазването на общинската собственост на територията на гробищните паркове, както и на гробните места е задължение на Община Варна. Счел е за безпротиворечиво установено, че охраната на Централен гробищен парк гр. Варна в исковия период не е била ефикасно средство за опазването му от вандалски действия, което е довело до накърняване имуществото на ищеца, изразяващо се в извършване на разходи в размер на сумата от 1 600, 00 лв. за възстановяване вследствие на тези вандалски действия на гробно място 55-VI-10, платено за вечни времена, и привеждането му в съответствие с изискванията на гробищната администрация. Като допълнителна индиция за бездействието на Община Варна в конкретния случай, е преценил обстоятелството, че повече от пет години, считано от датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд по адм. дело 5127/2017 г., Община Варна не е намерила за необходимо да приведе дейността по управление и стопанисване на гробищните паркове в съответствие със закона. Формирал е решаващия извод за основателност на претенцията на К. за обезщетяване на имуществени вреди. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, в изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК, а именно, служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, преценява обжалваното решение като недопустимо. Съгласно Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016г. на ВКС по тълк. д. 1/2015г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища е недопустим. В конкретния случай спорът не е бил подведомствен на административния съд. Съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, тъй като не се твърди бездействие на административен орган по повод на осъществявана от него административна дейност, а бездействие на собственика на гробищния парк да осъществи контрол върху собствеността си и в частност върху гробното място, ползването на което е откупено от фамилията на ищеца, по негови твърдения за вечни времена. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Доколкото описаните задължения са вменени на общините със закона, изпълнението им не се свързва непременно с осъществяваната от тях административна, властническа и разпоредителна дейност. В конкретния случай между ищеца и Община Варна не е възникнало правоотношение на власт и подчинение, а правоотношение между собственик на имота и неговия ползвател, т.е. правоотношение, регулирано с метода на равнопоставяне на субектите. Спорът е граждански и следва да се разгледа от граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.. По тези съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а делото се върне на административния съд с указания за прекратяване на производството пред него и изпращане на делото на Районен съд -Варна за разглеждането му. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд