Решение № 1050 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2012 г.

Решение № 1050 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 1702 от 30.03.2012 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 207/2012 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД решение № К 47-0425/07.05.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва в размер на 5 585 лева, върху определените допълнително задължения по ЗДДС от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Динко Йорданов, оспорва жалбата, като в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" с ЕАД № 07BG005003H000251 от 19.06.2007 г. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 02.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 07.05.08 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило уведомление за определените задължения включително задълженията по спорният ЕАД. Главницата по въпросното решение е взета под отчет на 21.05.2008 г., т. е. след датата на уведомлението издадено на 08.02.2008 г. и връчено на дежурството на 14.02.2008 г. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че след като дружеството е платило допълнително определеният ДДС в срока даден му с поканата, той не дължи лихва за забава върху главницата, защото изобщо не му е представен срок за изпълнение. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.