Решение № 12504 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2016 г.

Решение № 12504 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба /наименована частна жалба/ на ТД на НАП-С., чрез пълномощника си юрк. Б. с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 2907/27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 881/16 г., по описа на Административен съд гр. С., с което е отменено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № 6269/4.08.2015 г. и Решение № ПО-8/14.01.2016 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - С.. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като противоречи на решение № 7704/9.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8941/15 г., първо отделение, трети състав на АССГ и поради открито ново доказателство - Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК с изх. № 6269/28.03.2016 г. Останалите доводи в молбата /частна жалба/, уточнение и допълнение към нея са свързани с неправилност на решението по същество, които биха били предмет на обсъждане в касационно производство. Молителят поддържа отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Е. И." ООД, чрез пълномощника си адв. Д. З. излага доводи за неоснователност на молбата и липса на правен интерес. П. разноски по представен списък. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП- С. да отмени обезпечителни мерки наложени с ПНПОМ с изх. № 6269/4.08.2015 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- С. и издаденото впоследствие решение № ПО-8/14.01.2016 г. на Зам. Директорът на ТД на НАП С.. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на "Е. И." ООД е образувано ревизионно производство като с решение № 5019 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 5485 от 2015 г. на АССГ, 17 състав е било отменено ПНПОМ с изх. № 5900/5.05.2015 г. на главен публичен изпълнител в Д. С. при ТД на НАП, потвърдено с Решение № ПО-68/18.05.2015 г. на директора на ТД на НАП - С.. С процесното ПНПОМ с изх. № 6269/4.08.2015 г. на главен публичен изпълнител при същата дирекция Събиране при ТД на НАП -С. на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, на "Е. И." ООД била наложена отново обезпечителна мярка запор върху наличните и постъпващите суми в размер на 702 465.38 лв. на дружеството по всички банкови сметки, както и на вещи в трезор, включително касетите и сумите предоставени за доверително управление находящ се във всички банки на територията на страната. С решение № 7704/9.12.2015 г. по адм. д. № 8941/2015 г. на АССГ, съдът е приел, че посоченото постановление е законосъобразно. С определение № 6911/18.12.2015 г. по адм. д. № 11811/2015 г., АССГ е продължил срока на наложените предварителни обезпечителни мерки с ПНПОМ № 6269/4.08.2015 г. до приключване на ревизионното производство с издаването на акт по чл. 119, ал. 3 от ДОПК. На следващо място съдът е обсъдил приетия по делото РА № Р-22220515003113-091-001/11.03.2016 г. издаден от Началник сектор главен инспектор по приходите и е приел, че същият представлява нововъзникнало обстоятелство по отношение на определение № 6911/18.12.2015 г. по адм. д. № 11811/2015 г. на АССГ, с което срока на наложените предварителни обезпечителни мерки с ПНПОМ № 6269/4.08.2015 г. е бил продължен до приключване на ревизионното производство с издаването на акт по чл. 119, ал. 3 от ДОПК. С издаването на РА, съдът е приел, че наложените предварителни обезпечителни мерки с процесното ПНПОМ с изх. № 6269/4.08.2015 г. на главен публичен изпълнител при дирекция Събиране при ТД на НАП-С. прекратяват действието си съгласно чл. 121, ал. 5 от ДОПК. При тези факти съдът е приел, че независимо от това, че по отношение на процесното Постановление е налице влязъл в сила съдебен акт, относно неговата законосъобразност, то същото има действие в срока на разпоредбата на чл. 121, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК. С издаването на РА в хода на ревизионното производство, привременните мерки могат да продължат действието си съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК в срок от едни месец след издаването на РА, ако същият е издаден в срока по чл. 121, ал. 4 от ДОПК или в продължения от съда срок, до издаването на РА, какъвто е настоящия случай. Предвид факта, че РА е издаден на 11.03.2016 г., то към момента на устните състезания по делото-19.04.2016 г., предвидения в чл. 121, ал. 6 от ДОПК срок от един месец е изтекъл, съдът е приел, че наложените с процесното Постановление предварителни обезпечителни мерки са преустановили действието си. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. С цитираната разпоредба се охранява интереса на страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В конкретния случай молителят се позовава на открито ново доказателство - Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК с изх. № 6269/28.03.2016 г., което видно от момента на неговото издаване не е новооткрито, тъй като е било известно на страната /изхожда от нея/ към момента на приключване на устните състезания по делото-19.04.2016 г. Абсолютно неоснователно молителят се позовава на въвеждане в заблуждение на съда от страна на "Е. И." ООД, поради непредставяне на Постановлението за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, което му било връчено на 5.04.2016 г. Именно молителят е имал тази възможност да представи издаденото от публичния изпълнител при ТД на НАП С. П. изх. № 6269/28.03.2016 г. Изложените доводи в молбата от процесуалния представител на молителя, че посоченото доказателство не е представено по делото, тъй като същото не му е било известно и не е имал възможност да го представи не са подкрепени с доказателства, а така както беше посочено същото изхожда от публичен изпълнител при ТД на НАП С.. С оглед на изложеното и без да обсъжда значението на цитираното ново доказателство за правилното решаване на спора, тъй като непредставянето му в хода на производството пред АС не се дължи на невиновна обективна невъзможност на страната, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. Страните по адм. дело № 8941/15 г., първо отделение, трети състав на АССГ са идентични с тези по адм. д. № 881/16 г., по описа на Административен съд гр. С.. Не е налице обаче противоречие между решенията по двете дела, подробно описани по-горе. С решение № 7704/9.12.2015 г. по адм. д. № 8941/2015 г. на АССГ, съдът е приел, че ПНПОМ № 6269/4.08.2015 г. е законосъобразно. До този извод съдът е достигнал като е приел, че при издаването на ПНПОМ № 6269/4.08.2015 г. са спазени условията на чл. 121 от ДОПК. Предмет на производството по адм. д. № 881/16 г., по описа на Административен съд гр. С. е бил мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП- С. да отмени обезпечителни мерки наложени с ПНПОМ с изх. № 6269/4.08.2015 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- С. и издаденото впоследствие решение № ПО-8/14.01.2016 г. на Зам. Директорът на ТД на НАП С., с твърдение че е изтекъл визирания в чл. 121, ал. 4 от ДОПК четири месечен срок от налагане на първата предварителна обезпечителна мярка, т. е. не е налице същото искане и на същото основание в производствата по двете решения. Останалите доводи в искането, а именно, че не са налице предпоставки за мълчалив отказ, тъй като са предприети действия по удължаване на същите и са удължени с влязъл в сила съдебен акт и в тази насока за просрочие на жалбата не следва да бъдат обсъждани в извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. С оглед на изложеното не са налице поддържаните основания на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответната страна, ТД на НАП-С. следва да заплати на "Е. И." ООД, разноски в размер на 420 лева по представен списък. С оглед на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,