Решение № 14295 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15337/2018 г.

Решение № 14295 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15337/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. (ЗКИР).

Образувано е както следва:

1. по частна жалба на Б. Стоянов, чрез процесуалния му представител адв. Маркова, против решение № 6225 от 29.10.2018 г., постановено по адм. д. № 12897/2016 г. по описа на Административен съд София – град, в частта му имаща характер на определение, с което оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 18 – 14770 от 9.12.2014 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София с искане за отмяната й като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.

1. по касационна жалба на Б. Стоянов, чрез процесуалния му представител адв. Маркова, против решение № 6225 от 29.10.2018 г., постановено по адм. д. № 12897/2016 г. по описа на Административен съд София – град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18 – 14770 от 9.12.2014 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София с искане за прогласяване на нейната нищожност. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

С частната жалба се твърди неправилност на решението в частта имаща характер на определение, поради противоречие със закона. Твърди, че жалбата му е подадена в срок. Иска решението в тази част да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорване на незаконосъобразността на заповедта на Началника на СГКК – София.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил служебно всички основания за прогласяване на нищожността на заповедта, а се е ограничил само до изследване на компетентността на органа и спазване на формата на оспорения акт. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, необсъдени от съда, като твърди и несъобразяване на одобреното изменение в кадастъра с нея с ПУП. Иска да бъде отменено оспореното решение и съдът да се произнесе по същество по жалбата му срещу заповедта на началника на СГКК - София. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците Началникът на СГКК – София, Кмета на СО – район "Овча купел" и И. Йорданов не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по частната и касационната жалби.

Ответниците Г. Христов и З. Христова чрез процесуалния си представител с писмени становища твърдят неоснователност и на частната и на касационната жалби. Претендират разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, а касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадени са от надлежна страна – адресат на оспореното решение, включително в частта имаща характер на определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество е неоснователни.

За да постанови оспореното решение в частта имаща характер на определение, АССГ е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че оспорващият е узнал за процесната заповед в хода на производството по адм. д. № 2117/2015 г. по описа на АССГ, 40 с-в, образувано по жалба на друго лице срещу Заповед № 18 – 14770 от 9.12.2014 г. на началника на СГКК – София. Приел е, че това се установява и от приложената молба от 11.12.2015 г. от Б. Стоянов (стр. 201 -207 от делото на АССГ), в която изрично е заявено, че заповедта му е станала известна на 9.11.2015 г. Приел е, че от този момент е започнал да тече срокът за оспорване, който е изтекъл на 23.11.2015 г., а подадената жалбата на 30.12.2016 г. е просрочена. Приел е за неоснователни доводите на защитника му, че с тази молба е направено искане за възстановяване на срока по чл. 161 от АПК, което е уважено от съда, тъй като посочил, че от съдържанието й е видно, че е поискано възстановяване на срока за депозиране на становище по жалбата на В. Иванов (жалбоподател по другото дело), което искане докладчикът по делото е приел, че е без правно основание, тъй като АПК не регламентира преклузивни срокове за отговор по жалбата, както и за представяне на относими към спора доказателства. Поради това е приел, че оспорването е просрочено, а жалбата в частта, с която се оспорва незаконосъобразността на заповедта на началника на СГКК – София следва да се остави без разглеждане. В тази връзка е приел, че производството се простира само относно наведените възражения за нищожност на заповедта.

За да постанови оспореното решение в частта, с която е отхвърлил жалбата по искането за прогласяване на нищожността на заповедта, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което не е нищожна на това основание. Приел е, че неспазването на установената форма може да доведе до унищожаемост на акта, но не и до неговата нищожност, освен ако порокът е толкова съществен, че да води до липса на волеизявление. Приел е, че в настоящия случай не се установява порок във формата и актът е издаден в изискващата се писмена форма и съдържа всички реквизити. Приел е и че досежно твърдяните административно производствени нарушения може да се приеме нищожност само ако са довели до липса на волеизявление, а посочените от жалбоподателя нарушения на чл. 26 и 35 от АПК се отнасят до проверката за законосъобразност на акта, но не и до неговата нищожност. Приел е и че не е налице материална нищожност на акта, тъй като не се установява изначална липса на предпоставките, визирани в приложимата материално правна норма. Посочил е, че възражението на жалбоподателя, че не са налице данни за извършено отчуждаване или уредени сметки по регулация по регулационния план от 2001 г. са нарушения, които биха довели до незаконосъобразност на заповедта, а не до нейната нищожност. Приел е и че не се установява нищожност, поради противоречие с целта на закона, тъй като акта не е насочен към постигане на различна цел от законоустановената. Поради това е приел оспорването с твърдение за нищожност на заповедта за неоснователно и е отхвърлил жалбата в тази й част.

Решението във всичките му части е правилно.

Видно от доказателствата по делото правилно АССГ е приел, че жалбоподателят е знаел за оспорената от него заповед към дата 9.11.2015 г., участвайки като страна по адм. д. № 2117/2015 г. на АССГ, 40 състав по оспорването на същата заповед № 18 – 14770 от 9.12.2014 г. на началника на СГКК – София. По посоченото д. № 2117/2015 г. жалбоподателят се е представлявал и от свой процесуален представител – адвокат, който е следвало да знае, че към този момент Стоянов е вече уведомен за заповедта и съответно да упражни правото се на жалба. След като от доказателствата се установява, че към 9.11.2015 г. Стоянов е бил уведомен за заповедта, то е правилен извода на съда, че подадената от него самостоятелна жалба от 30.12.2016 г., по която е образувано настоящото производство, е просрочена. По изложените съображения оспореното решение, в частта имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Б. Стоянов срещу заповедта на началника на СГКК – София, в частта, с която се претендира нейната незаконосъобразност, е правилно.

Правилно е решението на АССГ и в частта, с която е отхвърлил жалбата на Стоянов досежно искането за прогласяване на нищожността на заповедта. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. В настоящия случай е правилен извода на АССГ за това, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, не е налице липса на форма или липса на волеизявление, както и не са допуснати нарушения, които да са толкова съществени, които водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта.

Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност досежно материалната законосъобразност на акта, също не се установява порок, който да води до нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма и актът не е лишен изцяло от законово основание, тъй като заповедта е за одобряване на изменение на кадастралната карта и регистър с нанасяне на имотните граници съгласно действащия регулационен план. Наличието на предпоставките за това обаче е преценка досежно законосъобразността на заповедта, и неспазването им може да доведе до незаконосъобразност на същата, но не и до нищожност. За пълнота следва да се посочи, че в случай, че жалбоподателят счита неправилно отразяването и съответно с него е допусната грешка или непълнота в кадастралната карта и регистър, то за него възниква възможност да поиска съответно изменение в нея с представяне на надлежни доказателства. Тъй като производството в настоящия случай е само и единствено досежно нищожността на оспорената заповед, а такава не се установи, то решението на АССГ е правилно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Искането на ответниците по касация Г. Христов и З. Христова предвид изхода на спора е основателно и като доказано следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,