Решение № 11958 от 21.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Бегов от [населено място], община Ковачевци срещу Решение 38 от 28.03.2022 г. на Административен съд - Перник по адм. дело 544/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 328000-5321/04.11.2021 на началника на Районно управление (РУ) гр. Радомир при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Перник за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е взел предвид изложените факти и обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ гр. Радомир при ОДМВР гр. Перник, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на В. Бегов срещу отказ рег. 328000-5321/04.11.2021 на началника на РУ - гр. Радомир при ОДМВР гр. Перник за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице основанието за отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е приел, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. Касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана опазване на личното му здраве и жилищно имущество. Но освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. От доказателствата по делото обаче не се установява твърдяното от касатора основание за издаване на разрешителното. Фактът, че за предходен период му е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешително той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,