Решение № 12382 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2017 г.

Решение № 12382 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на туризма, представлявано от министъра на туризма – Н. А., чрез процесуалния й представител адв. Г., срещу решение № 5729 от 9.05.2017 г., постановено по административно дело № 10779/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което по жалба на Ц. Д. Б. е отменена негова заповед № РД-02-ЗЗ-80/16.05.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Ц. Д. Б., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил заповед № РД-02-ЗЗ-80/16.05.2016 г. на министъра на туризма, с която на Ц. Б. е определена основна месечна заплата в размер на 1000 лева. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че със заповед № РД-02-ЗЗ-11/5.01.2015 г. на министъра на туризма, издадена на основание чл. 87а от Закона за държавния служител /ЗДСл. / жалбоподателката е преназначена от длъжност "старши експерт" в отдел "Регулиране на туристическите дейности", дирекция "Туристическа политика" при Министерство на икономиката и енергетиката, с ранг I младши, на длъжност "главен експерт" в отдел "Продуктова политика в туризма", главна дирекция "Туристическа политика" при Министерство на туризма, с ранг I младши, считано от 1.01.2015 г. Със същата заповед са определени на държавния служител: ниво на основана месечна заплата: от ниво 19 - на ниво 14, степен на основна месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1100 лева. Със следваща заповед № РД -02 -ЗЗ -16/5.02.2016 г. на министъра на туризма, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. и подадено писмено заявление от служителя, жалбоподателката е преназначена от посочената по-горе длъжност в Министерство на туризма на длъжност "главен експерт" в отдел "Анализи, прогнози и продукти в туризма", главна дирекция "Туристическа политика" при Министерство на туризма, с ранг I младши, с месторабота в [населено място], считано от 5.02.2016 г. С тази заповед са определени на държавния служител: ниво на основна месечна заплата: от ниво 6 - на ниво 6, степен на основана месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1100 лева. С писмо изх. № 04- 08 - 25/25.04.2016 г. на министъра на финансите до министъра на туризма, последният е уведомен, че предвид високите средни работни заплати в Министерство на туризма, както и декларираната нужда от допълнително средства за издръжка за следващия тригодишен период, му се препоръчва да преразгледа така определените индивидуални брутни работни заплати. Предмет на оспорване в първоинстанционния съд е заповед № РД - 02 - ЗЗ - 80/16.05.2016 г. на министъра на туризма, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/ и горецитираното писмо на министъра на финансите, с която на Б., за заемането на същата длъжност като по предходната заповед, е определено ниво на основна месечна заплата: от ниво14 - на ниво 14, степен на основана месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1000 лева, считано от 1.06.2016 г. От материалите по делото е видно, че министърът на туризма е издал и следните заповеди на които адресат е жалбоподателката: заповед № РД - 02 - ЗЗ - 105/15.07.2016 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение и е разпоредено да й се изплатят обезщетения за 15 дни неизползван платен годишен отпуск и една заплата за неспазен срок на предизвестие и заповед № РД - 02 - ЗЗ - 118/24.08.2016 г., с която е наредено да се изплати на Ц. Д. Б. обезщетение за оставане без работа за периода от 18.07.2016 г. до 17.08.2016 г. включително - в размер на една месечна заплата. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но не са посочени фактическите и правни основания за издаването и. Тричленният състав на ВАС е направил извод, че съгласно разпоредбата на чл. 81 от ЗДСл служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите предвидени в този закон. В настоящия случай намаляването на основаната месечна заплата на Б. представлява едностранно изменение на служебното правоотношение без да е налице посочена хипотеза в ЗДСл. С оглед изложеното съдът е приел, че позоваването от страна на административния орган на нормата на чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията не представлява валидно правно основание за намаляване на основаната месечна заплата, нито по смисъла на ЗДСл, нито съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При анализ на относимите към казуса разпоредби съдът в мотивите си е изложил доводи, че заповедта е незаконосъобразна, както поради липсата на задължителни реквизити, така и поради противоречие с нормата на чл. 81 от ЗДСл. От друга страна, като самостоятелно основание е посочил и противоречието на заповедта с целта на закона. При така установеното заповедта е отменена, като незаконосъобразна. Решението е правилно. В мотивите на обжалваното решение тричленният съдебен състав обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства е обосновал изводите си, че в оспорения акт не се съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК - а именно фактически и правни основания за издаването му. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, урежда правомощието на министъра да издава заповеди, но не представлява валидно правно основание за намаление на основната месечна заплата и не може да послужи като правно основание за издаване на процесната заповед. На следващо място съдът е стигнал до обоснован извод, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона – нарушен е принципа на стабилитета при изпълнението на държавната служба на чл. 18 от ЗДСл. Правилно е прието в оспореното съдебно решение, че е налице е и противоречие с разпоредбата на чл. 67 от ЗДСл, която регламентира брутната и основната заплата на държавния служител. В цитираната разпоредба е указан реда и приложимите норми за увеличение на основната заплата, но не и за намаляването й, когато служителят продължава да изпълнява същата длъжност. С оглед изложеното настоящият състав намира, чене са налице изложените в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон. Относно наведеният в касационната жалба довод за недопустимост на жалбата на Б., следва да бъде отбелязано, че същия е обсъден подробно от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде преповтарян. За пълнота следва да бъде посочено, че от известието изпратено на служебната поща на Б. не може да се направи обосновано предположение, че прикаченият файл съдържа процесната заповед. Както правилно е приел съда приложената разпечатка удостоверява само, че на тази дата е изпратено електронно съобщение на служебната поща на Б., но с него не се удостоверява надлежно съобщаване за издаден административен акт, предвид невъзможността за установяване на съдържанието му. С оглед изложеното правилно жалбата на Б. е приета за допустима. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Втора колегия на ВАС намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответницата по касационна жалба Ц. Б. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300. 00 /триста/ лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия