Решение № 14068 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2016 г.

Решение № 14068 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С., представлявана от председателя И. И., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Велчева, против решение № 1166 от 24.02.2016 г., постановено от Административен съд - С. - град, по адм. д. № 3908/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за законосъобразност на атакуваното решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да потвърди горепосоченото решение на регулаторния орган в частта по т. 4. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - "Т. Р." ЕАД, оспорва касационната жалба чрез своя процесуален представител адв. Дерелиева, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и излага съображения за допуснати нарушения при постановяване на решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. в оспорената част по т. 4. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според участващия по делото прокурор Административният съд, като е преценил решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. в оспорената му част за незаконосъобразно и го е отменил е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1166 от 24.02.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, по адм. д. № 3908/2015 г. е отменено по жалба на "Т. Р." ЕАД, решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по т. 4, с която ДКЕВР е утвърдила за "Т. Р." ЕАД пределни цени на топлинна енергия и цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2014 г. както следва: 1) Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 118,32 лв./МВтч, в т. ч.: - индивидуална цена на електрическа енергия - 105,32 лв./МВтч; - добавка по чл. 33, ал. З от ЗЕ - 13,00 лв./МВтч; 2) Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара без ДДС 84,70 лв./МВтч; 3) Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 71,23 лв/МВтч. Със същото решение е върната административната преписка на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на КЕВР, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЕ. Същото е прието при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ КЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти, както и цените за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ЗЕ. Това се осъществява съобразно правилата на раздел IV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ, НРЦТЕ (отм.) и НРЦЕЕ. В конкретния случай предвидената в чл. 39-53 от НРЦЕЕ процедура е спазена. Жалбоподателят подава заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като представя необходимата информацията и приложения. ДКЕВР насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестено по предвидения ред и е публикувано заявлението заедно с доклада на специалистите. На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето при извършена преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано. Оспореното решение е мотивирано, налице са подробни мотивите към същото, включително е налице и подробен доклад на работната група. Възраженията на дружеството са обсъдени в доклада. На следващо място съдът е отчел допуснато от страна на административния орган неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Видно от отговора на задача № 10 разходи за закупуването на емисии СО2 в периода 01.07.2014 - 30.04.2015 г. са извършени реално до м. 04.2015 г., били са включени като прогноза за процесния период и е посочен размер за такива разходи. Непризнаването на разходите за въглеродни емисии за разглеждания регулаторен период с мотива за "по-късно реално плащане" според вещите лица е икономически необосновано, тъй като по-късното реално плащане, което се сочи в мотивите на решението се случва до 30-ти април всяка година, което означава, че макар и в края на съответния регулаторен период разходите за въглеродни емисии са относими за периода и са реално платими през регулаторния период. Всички икономически обосновани разходи, в т. ч. и разходите за закупуване на необходими квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят, в противен случай се получава изместване на разходи, които да бъдат заплащани от клиентите през период, към който тези разходи не са относими. В този смисъл се получава натрупване на разходи, които ако не бъдат компенсирани остават за сметка на топлофикационните дружества и формират загуби за тях - директно или косвено, намалявайки утвърдената им възвръщаемост. Съдът намира в този смисъл, че решението е в нарушение разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Закон за ограничаване изменението на климата, понеже не се отчита задължението на дружеството да предаде определено количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. По този начин непризнаването на разходи за въглеродни емисии се отразява в намаление на утвърдените необходими годишни приходи и чрез тях в намаление на утвърдените цени. От приетата по делото експертиза също така се установява /отговора на задача № 8/ че корекцията на разходите за основно гориво, извършена от Комисията, изразяващо се в намаляване на цената на въглища не е утвърдена съгласно Указанията (Г. втора, Раздел I, т. 20.1. и Г. трета, Раздел I, т. 12) като не е изчислена като среднопретеглена на база на налични количества на склад и очаквани доставки през предстоящия ценови период. В мотивите на процесното решение не е изследвано дали размерът на цената е достатъчен и дали е в състояние да покрие разходите за закупуване и доставки на необходимите за производство въглища. Съдът намира, че КЕВР не е извършила задължителния анализ относно достатъчността на цената за новия регулаторен период. Утвърдените от Комисията разходи за основно гориво при цена от 146,61 лв./тнг. не са икономически обосновани понеже при утвърждаване от КЕВР на цена на въглищата не е изследвана нейната достатъчност за новия регулаторен период и разходите за основно гориво не са икономически обосновани. Ефектът върху ценообразуването от непризнаване на относими разходи като разходи за пристанищни услуги, такси за вземане на проби и драфт сървей е формиране на загуби за дружеството или намаляване на утвърдената му възвращаемост на капитала. В случая, дружеството жалбоподател е изпълнило указанията на КЕВР и е изчислило заявената цена на въглища в съответствие с Указанията като според вещите лица същото в заявената цена правилно е определило средно-претеглена цена на въглищата според изискванията на Указания - НВ, Раздел I "Технико-икономически показатели е производството" и дадените от ДКЕВР указания с писмо изх. № Е-14-00-4/13.03.2014 г. на база на налични количества на склад и по договор за доставка през предстоящия период. " На следващо място съдът е приел, че със заявлението, дружеството представя договор за доставка на биомасата, реалната цена, която е договорена и дължима от дружеството е 83,00 лв. като КЕВР не я приема като икономически обоснована цена. Липсват каквито и да било мотиви решението на Комисията защо не се приемат данните на дружеството за конкретни договорености за доставка на биогориво, за които е представен договор с доставчик. С решението не се признават разходи в размер на 3,00 лв./т., което увеличава непризнатите от ДКЕВР разходи за производството в размер на 10 хил. лв. Ефектът върху ценообразуването от непризнаването на относими разходи за биогориво е формиране на загуби за дружеството или намаляване на утвърдената му възвращаемост на капитала, според отговора на вещите лица задача № 9. Съдът намира, че е нарушено правилото, уредено в чл. 31, т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за доставка на горива. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в касационната жалба аргументи в посока недопустимост на съдебното решение, предвид произнасянето по свръх петитум. Видно от приложената по делото първоинстанционна жалба срещу решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, "Т. Р." ЕАД е оспорила цялата т. 4 от решението, което означава, че съдът е валидно сезиран срещу всички подточки на решението в тази част. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В този смисъл правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила, първоинстанционния съд се е произнесъл по законосъобразността на решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му т. 4 и всички нейни подточки, като е проверил законосъобразността на всички основания по чл. 146. Неоснователни са и релевираните в касационната жалба възражения за неправилност на решението поради неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Настоящата съдебна инстанция приема, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, има правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители, както и тези, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители /чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗЕ/. Същата комисия според чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ има правомощието и да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). При изпълнението на регулаторните си правомощия ДКЕВР се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 ЗЕ, включително т. 4 - осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). За целите на ценообразуването намират приложение и отменените, но действали към момента на приема на процесното решение Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания - НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР. В тях е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ при метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. Със същото съдържание е и нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ. По смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителните разпоредби както на НРЦТЕ, така и на НРЦЕЕ, "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови / регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала. В конкретния случай, обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че видно от назначената по делото експертиза в противоречие с цитираната правна рамка ДКЕВР не е признала цената на въглищата в размер на 197,02 лв./тнг, която е заявена съгласно Указанията в Приложение № 2 от формулярите за ценообразуване, утвърдените от ДКЕВР и съответно неправилно е извършила корекция в прогнозната цена на въглищата до размер от 146,61 лв./тнг и не е признала разход в размер на 10 878 хил. лв. Също така без основание е коригирала цената на биомасата от 83,00 лв./т. на 80,00 лв./т. На следващо място настоящата съдебна инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е отчел, че намаляването на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса не отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на "Т. Р." ЕАД, тъй като няма данни по делото за изменение на топлопреносната мрежа, т. е. няма данни да бъде направена реконструкция / подмяна / на участък или на цялата топлопреносна мрежа. На последно място обосновано е прието, че увеличението на количеството топлинна енергия за разпределение с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди (т. е. продажбите за стопански потребители) с размера на намалението на технологичните загуби по преноса, не е технически и икономически обосновано по причина, че по този начин освен разходите за непризнатото количество топлинна енергия за технологични разходи, за сметка на Дружеството се отнася и дял от полагаемата му се одобрена възвръщаемост. В този смисъл на дружеството би могло да се вмени да поеме непризнати разходи, но не и да осигури възвръщаемост на средствата за производство на тази енергия. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение