Решение № 197 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2013 г.

Решение № 197 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 647/16.04.2013 г. от И. И. Д. за отмяна на решение № 35/12.03.2012 г. по гр. д. № 789/2011 г. на РС-Самоков, с което е разпределено между нея и Д. Х. Н. ползването на съсобствения между тях при равни права недвижим имот с идентификатор 65231.910.3, целия с площ 539 кв. м. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя новооткрити доказателства: молба на Д. Х. Н. от 4.06.1966 г. до председателят на окръжен народен съвет [населено място], протокол от 4.06.1966 г. на ИК на Самоковски градски общински народен съвет /извлечение/, протокол от 4.06.1966 г. на комисията по § 4 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство и молба-декларация от 1966 г. Ответникът по молбата Д. Н. счита същата недопустима поради това, че решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не създава сила на пресъдено нещо Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 25.02.2013 г. - в рамките на тримесечния срок по чл. 305, т. 1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради това, че решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползвало със сила на пресъдено нещо. Действително решението по чл. 32, ал. 2 ЗС е такова по спорна съдебна администрация. От това не следва обаче, че то не влиза в сила и не е задължително за страните. Искането за ново разпределение е възможно само при наличие на нови обстоятелства, т. е. на такива, които са настъпили след влизане в сила на решението. В хипотезата когато са открити обстоятелства и писмени доказателства, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но не са станали известни на страните и съда и са от значение за изхода от спора, пътя на защита е производството по отмяна на влязлото в сила решение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна: Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е предявен от Д. Х. Н. против молителката с твърдение за равни права върху дворното место, съставляващо недвижим имот с идентификатор 65231.910.3, идентично с УПИ .... Ответницата не е оспорила това твърдение. От доказателствата по делото се установява, че с н. а. № 59, т.I/1961 г. Д. Х. Н. придобива 1/2 ид.ч. от парцел I-1754 от кв. 84 по плана на С., ведно с 1/2 ид.ч. от къщата в него. Жилищната сграда в него е била предмет на делба между Д. Н. и В. Г. К. по гр. д. № 258/1965 г., по която е постигната спогодба, видно от протокол от 01.04.1966 г. Съделителите са отразили в протокола, че притежават по 1/2 ид.ч. от дворното место, чието ползване са разпределили. Ответницата Й. И. Д. е единствен наследник на съделителката В. Г. К., починала на 15.04.1990 г. По делото е представена заповед № 01177/10.10.1973 г., с която по б. "Е" е отчужден от Д. Н. имот 1754 за благоустройствено мероприятие "пионерски дом" Със заповед № от 28.05.1992 г. е отменено отчуждаването за имот, тъй като не е използван по предназначение и е бил даден за жилище на ответницата Й. Д.. Върху заповедта е отбелязано връщането на сумата, получена като парично обезщетение. По делото е представен и изпълнителен лист, съставляващ изпълнително основание по решение, с което е уважен иск между същите страни за предаване владението върху втория етаж от къщата на ищеца Д. Н. от ответницата Й. Д.. С решението, чиято отмяна се иска въз основа на посочените доказателства е прието, че страните са съсобственици при равни права на дворното место и е разпределено ползването върху него. С молбата за отмяна се представят Молба на Д. Х. Н. от 4.06.1966 г. до председателят на окръжен народен съвет [населено място], с което се възразява срещу това, че с решение № 21 от 4.06.1966 г. посоченото от него место, което да му се даде като компенсация за отчуждаване на имота му за разширение на политехническата гимназия е било дадено на друг гражданин. Представя се протокол № 6 решение № 34 от 04.06.1966 г. на ИК на Самоковски градски общински народен съвет /извлечение/, с който е взето решение № 24, с което се отменя решение № 22 от 04.06.1966 г. и се отстъпва право на строеж на Д. Н. върху имот, чийто номер е парцел Х кв. 115. С представения с молбата протокол от 04.06.1966 г. на комисията по § 4 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство е предложено да се отстъпи право на строеж върху държавно место от 204 кв. м. и молба-декларация от 1966 г., че ще застрои в двегодишен срок. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовава молителя е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и той да не е могъл да се снабди с тях по обективни, независещи от него причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Молителката се е снабдила с представените доказателства от държавен архив. Тези доказателства не са представени в хода на делото. Страната обаче е могла да се снабди с тях и в хода на процеса. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изиска обективно доказателства да са новоткрити. Бездействието на страната да се снабди с доказателства, включително и от държавен архив не е основание за отмяна. Представените доказателства не установяват обстоятелства, които да са и съществени за изхода от делото, тъй като от тях не може да се направят изводите, които излага молителката. От тези доказателства не се установява, че от Н. е отчужден процесния имот през 1966 г. От тях се установява, че на Д. Н. е отстъпено право на строеж върху друг имот но на друго основание - Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство, а не като обезщетение за отчужден имот. Определящо е решението на ИК на ОНС, а не съдържанието на подадената от него молба, в която е посочено друго обществено мероприятие, а не това, за което е извършено по-късно през 1973 г. отчуждаването. Индиция за това, че не е имало отчуждаване през 1966 г. е и факта, че през същата година праводателката на молителката и ответника по молбата сключват спогодба по дело за делба и поделят съсобствеността върху сградата по между си, като уточняват, че са съсобственици на дворното место при равни права. Представените с молбата за отмяна доказателства не опровергават представените по делото заповед за отчуждаване от 1973 г. и заповед за отмяна на отчуждаването от 1992 г. и не доказват основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова молбата е недоказана и поради това неоснователна. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение