Решение № 444 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1105/2012 г.

Решение № 444 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1105/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Н. Р. А. против решение № 43/25.04.2012 г. по внохд № 89/2012 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението потвърждава присъда, с която е извършена незаконосъобразна квалификация на деянието по чл. 116 НК вместо по чл. 129 от НК и е наложено явно несправедливо наказание. Отправя се искане за намаляване на определения на подсъдимия срок на лишаване от свобода при правилно приложение на материалния закон. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Варна с присъда № 24 от 5.03.2012 г. по нохд № 69/2012 г. признал подсъдимия Н. Р. А. за виновен в това, че на 3/4.05.2011 г. в с. М., обл. В., направил опит умишлено да умъртви С. С., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 58, б. "а" от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо съобразно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при строг режим в затвор. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия в хода на наказателното производство и възложил в негова тежест сторените по делото разноски. Варненският апелативен съд с решение № 43/25.04.2012 г. по вход № 89/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е частично основателна по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на закона, квалифицирайки извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК - опит за убийство. Твърдението на защитата на подсъдимия, че той е целял единствено фактически причиненото увреждане на здравето на пострадалата и би следвало да отговаря само за средна телесна повреда по чл. 129 от НК е обсъдено и правилно отхвърлено от двете предходни инстанции. Установената по делото фактическа обстановка показва, че жалбоподателят, използвайки нож с дванадесетсантиметрово острие, започнал да нанася удари на пострадалата отначало по главата, а след това в областта на гърдите и гърба. След като ножът се счупил и острието му паднало, той ударил още няколко пъти с юмруци окървавената жена и си тръгнал. С помощта на експертни заключения решаващите състави констатирали, че ударите са нанасяни с голяма сила, достатъчна да повреди ножа при плъзгане по твърдата черепна кост на жертвата. В областта на гърдите били концентрирани пет удара, довели до прободно - порезни наранявания, излив на кръв и навлизане на въздух в лявата плеврална кухина. Всички рани са в анатомични области, където са разположени в дълбочина жизнено важни органи- сърце, аорта, бял дроб. Към момента на причиняване на урежданията съществувала реална опасност за живота на С. С., която наложило оперативно лечение по спешност. Предходните инстанции не са пропуснали да изяснят и интелектуалния капацитет на подсъдимия и възможността той да осъзнава характера на действията си и техните последици. Така те законосъобразно стигнали до извода, че леката умствена изостаналост на А. не препятствала възприемането на всички обективни признаци на инкриминираната дейност и не ограничавала избора на поведение. Ето защо искането за преквалификация на деянието като телесна повреда не кореспондира с доказателствата по делото и се отхвърля и от настоящата инстанция. Касационната жалба е основателна единствено в частта, с която се оспорва справедливостта на наложената санкция осем години лишаване от свобода. Апелативният съд правилно разчел пестеливите мотиви на окръжния съд относно индивидуализацията на наказанието, но е надценил степента на обществена опасност на конкретното деяние и настъпилите вредни последици, надценявайки в същото време обществената опасност на дееца. Н. А. не е осъждан, трудолюбив, проявяващ разкаяние за стореното, с крайно ограничен периметър за социална реализация. Пострадалата е изписана след шестдневен престой в болница с подобрение и препоръки за свободен хигиенно-хранителен режим. Степента на засягане на защитаваните от нормата на чл. 115 от НК обществени отношения в контекста на развитие на изпълнителното деяние в рамките на опита, обуславя намаляване на наложеното наказание до шест години лишаване от свобода на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,