Решение № 2052 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2012 г.

Решение № 2052 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Институт по заваряване " ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от изп. директор Тасев срещу решение № 113 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 581/2011 г. на Административен съд - Добрич /с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 506/1.11.2012 г./. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-СИР-129 от 8.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, ведно със законните последици. Ответникът началника на РДНСК Североизточен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа /вилна сграда/ и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СИР -129/08.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка № 7" в ПИ 83017.506.123 по КК на гр. Шабла, съставляващ УПИ ХIII, кв. I по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, собственост на "Институт по заваряване " ЕАД, За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е незаконен поради липса на строителни книжа и липса на основания за приемане хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Обсъдени са възраженията на страните и обосновано е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от пета категория съобразно предназначението и начина на ползване, а при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесния строеж е извършен преди 7.04.87 г. и по действащия ПУП от 2004 г. попада в УПИ ХIII-123, отреден за почивна база, а плана предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Видно от заключението на експертизата, процесното застрояване /сграда/ фигурира в ПЗ като елемент на кадастъра и по-голямата й част /западна/ попада в линиите на застрояване в УПИ ХIII-123. Следователно строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не визират като основание за приложимост на тази изключителна хипотеза нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, вкл. и режима на запазване на строежа по действащия подробен устройствен план. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение