Решение № 12025 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3770/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири/ДПУСЯ/ със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Изпълнителен директор Ц. Бънчев, представляван от юрисконсулт, против Решение 1260 от 27.02.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 11795/2022г. С него се отхвърля жалба на държавното предприятие срещу предписания, дадени с Констативен акт КА-ПБЗН-БЛ-0-16/29.11-2022г., издаден от инспектор по защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-Благоевград. Поддържат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Свеждат се до това, че предприятието е в невъзможност да изпълни предписанието, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони, които да бъдат приложени към аварийния план на язовира. Също така, че липсва законова норма, която да задължава собствениците на язовири, класифицирани в първа висока степен на потенциална опасност, какъвто е процесния, те самите да изготвят карти на уязвимите от заливане зони. Счита, че картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, които следва да бъдат изготвяни от басейнова дирекция и картите на уязвимите от заливане зони, които следва да бъдат прилагани към аварийните планове, изготвяни от собствениците на язовири съдържат еднаква по своя характер информация-териториите, които ще бъдат наводнени и разпространението на наводнението. Тези карти не могат да се изготвят от частни лица, когато язовирите са частна собственост, при положение, че управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, а от директорите на басейнови дирекции се осъществява контролът за изпълнение на дейностите по постоянна защита от вредното влияние на водите и прилагане на мерки за ограничаване и предотвратяване на щетите. Също така, че информацията, относима към процеса е в редица случаи класифицирана, поради което считат за противоречие с логиката и духа на закона картите на уязвимите от заливане, прилагани към аварийните планове да бъдат изготвяни от самите собственици, а не от компетентните държавни органи. Поддържа и нарушение на административно производствените правила, което съдът не отчел като съществено и водещо до отмяна на акта. Ответникът, Р. Зекирска-инспектор по Защита на населението /РХБЗ/ в група превантивен контрол и Превантивна дейност на сектор Превантивна и контролна дейност в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-гр. Благоевград взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. По същество изцяло поддържа вече изложените аргументи в писмена защита по делото и мотивите на първоинстанционния съд. Поддържа, че картите на уязвимите от заливане зони са нормативно предвиден задължителен реквизит от съдържанието на аварийния план за всеки обект-язовир, класифициран в първа висока степен на потенциална опасност. Оспорват се доводите в касационната жалба с подробни съображения. Участващия в производството представителна Върховна административна прокуратура дава становище. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението не са допуснати нарушения, включително и посочените в жалбата, съставляващи касационни основания за отмяната му. Спорните въпроси, кой следва да изготви картите с оглед безопасната експлоатация на язовирите, прилагани към аварийните планове, какви критерии следва да се спазват и има ли методика за изготвяне на картите и следва ли да се освободи собственика от такива задължения, които да се предоставят на компетентни държавни органи са намерили отговор в мотивите към решението на съда. Приложимата уредба към спора е правилно издирена и приложена с обсъждане на материалния закон и са изведени обосновани изводи от фактическа и правна страна. Доводите на касатора, частично идентични с тези, поддържани пред първата инстанция са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение и се споделят напълно от настоящата инстанция. По сходен спор е разгледано адм. дело 2766/2023г. по описа на Върховен административен съд, приключил с решение 11435/22.11.2023г., мотивите към което по същите спорни въпроси се споделят напълно от настоящия състав като съдебна практика. Не се установяват нарушения при постановяване на решението, водещи до отмяната му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд , шесто отделение