Решение № 12943 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4661/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. С., [ЕГН], чрез адв. И. Юруков срещу решение 4858 от 12.02.2025г., постановено по адм.дело 8683/2024г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен искът на Р. Н. С. срещу Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР), за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2023г. до окончателното изплащане, поради издадена Заповед 3417/28.08.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171. т. 1. б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка със съставен на 28.08.2022г. на С. АУАН 45922/28.08.22г. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на мятериалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл.209,т.3 АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на исковата претенция. Претендира присъждане на всички разноски по делото. В съдебното заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР), чрез процесуален представител, с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на съдебното решение, предмет на проверка в обжалваната част, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Съдебното производство пред АССГ е образувано по искова молба на Р. Н. С. срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.10.2023 г. до окончателното изплащане с твърдение, че вредите са настъпили в резултат на издадена Заповед 3417/28.08.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171. т. 1. б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка със съставен на 28.08.2022г. на С. АУАН 45922/28.08.22г. за това, че е управлявал лек автомобил Шкода Супърб с ДКН [рег. номер], като при извършената проверка с техническо средство Drug Test 5000 с инв. ARMF 0097 бил отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. При извършената химико-токсикологична експертиза не се установява наличие на алкохол и наркотични вещества и въз основа на този резултат било издадено Постановление от 06.10.2023 г. на СРП за прекратяване на образуваното наказателното производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, по ДП 1216/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР. пр.пр. 32724/2022 г. по описа на CPП. Твърдението е, че вредите са следствие от незаконосъобразното действие на ответника с приложеното спрямо него ограничение, вследствие неправилно и неправомерно отнетото СУМПС. В изпълнение разпореждане на съда ищецът, чрез адв. Юруков прави уточнение в молба от 13.09.2024г., че мярката отнемане на СУПМС е действала до 14.10.2023г., свидетелството е върнато въз основа на издаденото и влязло в сила постановление от 06.10.2023г. на СРП за прекратяване на наказателното производство. Заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП не е била отменена, като се заявява изрично, че вредите са причинени от нищожен административен акт Заповед 3417/28.08.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171. т. 1. б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се от съда на основание чл.204, ал.3 от АПК също и да установи нищожността, като съд пред който е предявен искът за обезщетение. С разпореждане 17206/18.09.2024г., на осн. чл.131 от ГПК, съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба на ответника СДВР за отговор в едномесечен срок, като е указал правото на писмен отговор със съответното съдържание. Видно от приложената по делото разписка, разпореждането е адресирано до директора на СДВР и връчено члез юрисконсулт. В указания срок са постъпили писмени бележки от гл.юрисконсулт Б. Страхинов, в качеството му на пълномощник на директора на СДВР. С разпореждане 20492/18.10.2024г., като преценил че исковата молба е редовна и са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, АССГ конституирал страните: ищец- Р. Н. С. , ответник - СДВР и Софийска градска прокуратура. Насрочил делото в открито съдебно заседание за 27.01.2025г. от 14,00 ч. За него, видно от списъка на призованите лица и изпратената призовка , като ответник бил посочен и призован директорът на СДВР. Съгласно изготвения съдебен протокол, в съдебното заседание, проведено на посочената дата, като призован ответник е участвал, чрез упълномощен процесуален представител, директорът на СДВР. При така извършените процесуални действия по конституиране и призоваване на страните, и съобразно установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд постановил обжалваното съдебно решение. Приел е, че исковата молба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна и недоказана. Изложил е мотиви, че фактическите действия по отнемането на СУМПС са в изпълнение на тази заповедта за ПАМ, която на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение, поради което, фактическите действия по отнемането на СУМПС не са нищожни, а намират своето правно основание в издадения административен акт. Извършил е проверка на петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, и извел извод за липсата на особено съществени нарушения. В заключение е приел, че в настоящия случай няма нито нищожен, нито оттеглен, нито отменен административен акт, няма представен такъв по делото, поради което хипотезата на чл.204, ал.3 АПК не е налице, поради което исковата молба е отхвърлена изцяло. Препис от така постановеното съдебно решение е връчен на директора на СДВР, видно от съобщение и разписка за връчване на 18.02.2025г. Решението е валидно, но е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи и служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед изискването на чл. 205, ал. 1 АПК, ищецът е насочил предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди против юридическото лице СДВР. Съдът е конституирал като страна именно СДВР като ответник по предявения иск. Въпреки това, видно от книжата по делото, всички процесуални действия след това, до постановяване на обжалваното съдебно решение, са извършени след призоваването и участието на страната на ответника на директора на СДВР. Въпреки че решението е постановено срещу СДВР, изпратеното съобщение за постановяването му и връчването на препис от него е с адресат директора на СДВР. Предвид направените по - горе установявания по отношение на призоваването като ответник в производството пред първоинстанционния съд на директора на СДВР и участието му в съдебните заседания вместо конституирания като такъв по делото - СДВР, следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила по делото не е взел участие надлежния ответник, срещу когото Р. С. е предявил иска си. Това правно положение не се променя от факта, че решението е постановено по отношение на СДВР. Без значение е и фактът, че юрисконсулт Страхинов е разполагал с представителна власт, както по отношение на директора на СДВР, така и по отношение на СДВР. В тази връзка следва да се подчертае, че представените от него писмени бележки в срока за отговор на исковата молба, са подадени в качеството му на процесуален представител на директора на СДВР. Не се установява по делото пред АССГ да е провеждано производство по чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК за поправка на съставения протокол за съдебното заседание в хипотезата на допусната техническа грешка при изписване на ответника. Предвид това, при зачитане на доказателствената сила на съставения в хода на съдебното производство пред АССГ протокол за съдебно заседание следва да се приеме, че предявеният иск е бил разгледан с участието на ненадлежна страна и при неучастието на надлежната такава. Това има за последица недопустимост на постановения съдебен акт, който е предмет на касационен контрол. По изложените съображения съдебното решение, следва да се обезсили, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, като недопустимо. Делото следва да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав, което да започне отначало, с участието на надлежния ответник. Предвид констатираната недопустимост на решението, не следва да се извършва проверка на сочените в касационната жалба основания за отмяната му, като неправилно. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,