Решение № 2247 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. А. П. от гр. Сливен, подадено чрез адв. Христов за отмяна на Решение 349/26.10.2023г. постановено по адм.д.307/2023г. по описа на Административен съд Сливен, оставено в сила с Решение 9494/19.08.2024г. постановено по адм.д.11516/2023г. по описа на ВАС. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК, с твърдение, че съдебният акт се основава на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-1670-000047/19.01.2023 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-1670-000048/19.01.2023 г., издадени от началник Районно управление Сливен към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, на които решението е основано и са отменени по съдебен ред. Иска се влезлият в сила съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Сливен. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, чрез юрисконсулт Борнавска изразява становище за неоснователност на искането поради липса на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: На 19.01.2023г. на молителя е бил съставен АУАН АД253387/19.01.2023 г. за нарушение по чл. 5 ал. 3 предл. второ от ЗДвП, въз основа на който са издадени две заповеди: 1.Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1670-000047/19.01.2023 г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, с която въз основа на съставения АУАН било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; 2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1670-000048/19.01.2023 г., издадена от същия орган и на същото фактическо основание за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с отнемане на СРМПС 012874743 и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. П. е оспорил заповедите за наложените ПАМ, във връзка с което били образувани съдебни производства по адм.д. 35/2023г. и адм. д. 33/2023г. по описа на Административен съд Сливен, приключили с отхвърляне на жалбите. Образувано било досъдебно производство, което е прекратено с Постановление на прокурор в РП Сливен от 09.05.2023 г., поради липса на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. С Решение 3031/13.03.2024г. постановено по адм.д.5913/2023г. по описа на ВАС и Решение 4253/08.04.2024г. постановено по адм.д.5914/2023г. по описа на ВАС са отменени влезлите в сила решения по адм.д. 35/2023г. и адм. д. 33/2023г. по описа на Административен съд Сливен. С Решение 799/16.04.2024г. постановено по адм.д.137/2024г. и Решение 1099/03.06.2024г. постановено по адм.д.200/2024г. заповедите за прилагане на ПАМ 23-1670-000047/19.01.2023 г. и 23-1670-000048/19.01.2023 г. на Началник РУ Сливен при ОД на МВР Сливен са отменени. Решенията са влезли в сила на 16.04.2024г., съответно на 03.06.2024г. Производството по адм.д.307/2023г. пред Административен съд - Сливен е било образувано по искова молба, подадена от Д. А. П. срещу Областна дирекция на МВР Сливен за присъждане на обезщетение в общ размер на 5 415,35 лв., от които 5 000,00 лева неимуществени вреди и 415,35 лева имуществени вреди, причинени в периода от 19.01.2023 г. до 12.05.2023 г. и претърпени вследствие отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС от органи на ответника. Съдът е отхвърлил исковата претенция, като е посочил, че двете заповеди, с които по отношение на ищеца, в резултат на положителен тест за употреба на наркотични вещества, са приложени принудителни административни мерки, са влезли в законна сила, тъй като жалбите срещу същите са отхвърлени, т.е. не са налице отменени по съдебен ред като незаконосъобразни индивидуални административни актове. За недоказана е приета и втората предпоставка твърдените от ищеца вреди в резултат на отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, въз основа на което с Решение 349/26.10.2023г. постановено по адм.д.307/2023г. Административен съд - Сливен е отхвърлил исковата претенция. Решението на Административен съд Сливен е оставено в сила с Решение 9494/19.08.2024г. постановено по адм.д.11516/2023г. по описа на ВАС. В решението е посочено, че според съдържанието на касационната жалба срещу съдебните решения, с които са отхвърлени жалбите на П. срещу заповедите за налагане на ПАМ, са подадени искания за отмяна, но до приключване на делото пред касационната инстанция, не са представени съдебни решения за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по жалбите срещу ПАМ, поради което не е установена правна промяна, която състава да съобрази. Отмяната на влезли в сила решения е извънинстанционен способ за контрол върху актове на съда, който пряко рефлектира върху правната стабилност и правния ред. Поради това изрично изброените в чл. 239 АПК основания, не могат да се тълкуват разширително. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Следователно, за да се приложи цитираната разпоредба е необходимо наличието в условия на кумулация на две предпоставки: първата е влязлото в сила решение, предмет на отменителното производство, да е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение; втората е актът впоследствие - т. е. след влизането в сила на решението, чиято отмяна се претендира - да е отменен. В случая отмяната на административните актове, която е постановена с влезли в сила решения по адм.д.137/2024г. и адм.д.200/2024г.по описа на Административен съд - Сливен не обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като не е осъществена впоследствие, т. е. след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. За да бъде приложима разпоредбата на чл.239, т.3 АПК следва актът, на който е основано решението да е отменен впоследствие, т. е. след приключване на инстанционното производство. Това изискване е в съответствие със същността на производството за отмяна. Затова и в основанието по чл. 239, т. 3 от АПК е предвидено изискването отмяната на акта /акт на съд или на друго държавно учреждение/, на който е основан съдебния акт, чиято отмяна се претендира, да е последваща, т. е. да е осъществена след влизането в сила на съдебния акт, чиято отмяна се претендира. В конкретния случай отмяната на ЗППАМ 23-1670-000047 от 19.01.2023 г. и ЗППАМ 23-1670-000048 от 19.01.2023 г., издадени от началник Районно управление Сливен към ОД на МВР Сливен е осъществена преди постановяване на Решение 9494/19.08.2024г. постановено по адм.д.11516/2023г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение 349/26.10.2023г. постановено по адм.д.307/2023г. по описа на Административен съд Сливен. Нещо повече, в решението на касационната инстанция е посочено, че въпреки твърденията на касатора, същия не е представил доказателства за приключване на производствата по отмяна на влезлите в сила съдебни решения по жалбите срещу ПАМ. Производствата, обаче, както по отмяна на влезлите в сила съдебни актове, така и по отношение на издадените ЗПАМ са били приключили към датата на постановяване на Решение 9494/19.08.2024г. постановено по адм.д.11516/2023г. по описа на ВАС. Следователно, отмяната на ЗППАМ 23-1670-000047 от 19.01.2023 г. и ЗППАМ 23-1670-000048 от 19.01.2023 г., издадени от началник Районно управление Сливен към ОД на МВР Сливен не е настъпила след влизането в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска, т.е. не е осъществена впоследствие по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК, поради което не може да обоснове наличието на основание за отмяна на съдебното решение на това правно основание. По изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,