Решение № 7604 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на кметство [населено място], общ. Долна Митрополия срещу решение 2668/31.07.2024 г. по адм. д. 554/2024 г. на Административен съд Плевен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да бъде отменено. Възразява, че съобразно статута, който е притежавал, наследодателят на молителката, не е подлежал на вписване в регистъра на населението. Ответникът С. М. Д., редовно призована, се представлява от адвокат В. Величкова. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на съда. Претендира адвокатско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба на С. М. Д. срещу изричен отказ изх. 127/03.06.2024 г. на кмета на кметство Подем, общ. Долна Митрополия за издаване на удостоверение за наследници на К. Е. Ц.. Отказът е мотивиран с това, че починалият е с граждансктво в Германия държава член на ЕС и поради това той не е чужденец според Закона за чужденците. Изложени са и съображения, че като гражданин на държава, член на ЕС, за него удостоверение за наследници следва да се издава от съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на починалия, съгласно чл. 4 от Регламент/ЕС 650/2012. С обжалваното решение, съдът е отменил като незаконосъобразен отказ изх. 127/03.06.2024 г. на кмета на кметство [населено място]. Върнал е преписката на кмета на кметство [населено място] за ново произнасяне по подаденото от С. Ц. искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. 123/28.05.2024 г. при съобразяване с мотивите на решението. В мотивите си съдът е приел, че процесният отказ е постановен при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Позовал се е на разпоредбата на чл. 9 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. /Наредбата/, и е посочил, че производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В случая заявлението за издаване на удостоверение за наследници е подадено от наследник на починалия германски гражданин. Съдът е изложил, че за да бъде издадено удостоверение за наследници, следва да се установи, че лицето е било вписано или е подлежало на вписване в регистъра на населението, както и че за него има съставен акт за смърт. Не е спорно, че за наследодателя на молителката е налице акт за смърт, видно от представения препис-извлечение от 04.04.2024 г., издаден от служба по гражданско състояние на община Долна Митрополия. Съдът е направил извод, че в конкретния случай е представена лична карта за постоянно пребиваване, валидна до 12.10.2027 г., от която е виден постоянният адрес на лицето, а горното е достатъчно да формира извод за задължение за администрацията за вписването на К. Е. Ц. в регистъра на населението. Нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата предвижда изискване лицето да е отговаряло на условията за вписване, което е безспорно по делото, а не и де факто да е било вписано. Административният съд е приел, че в случая не се прилага Регламент (ЕС) 650/2012, в сила от 17.08.2015 г., с който се въвежда европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в чл. 69 от Регламент (ЕС) 650/2012. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, при съобразяване на фактите по делото и приложимия материален закон. Доказателствата по делото установяват, че административното производство е започнало по подадено от С. М. Д. до кмета на кметство [населено място] искане за издаване на удостоверение за наследници на починалия й съпруг К. Е. Ц. с вх. 123/28.05.2024 г. Към искането е бил приложен Препис-извлечение от акт за смърт 0001/04.04.2024 г. на починалото лице, родено на [дата] в Германия и починало на [дата]. По делото е представена лична карта за постоянно пребиваване с вписан постоянен адрес на починалото лице в [населено място], валидна до 12.10.2027 г., удостоверение от РЗОК - Плевен за регистрация на К. Ц., лична карта на Ц., издадена в Германия, удостоверение за семейно положение на жалбоподателката, и удостоверение за сключен граждански брак между С. Д. и К. Ц.. От цитираните документи се установява, че К. Е. Ц. е роден на [дата]. в Германия, има регистриран постоянен адрес в [населено място], има право на постоянно пребиваване в Р. България с издаден личен номер на чужденец ([ЛНЧ]. От ОД на МВР - Плевен е представено по делото писмо рег. 316000-27770/28.06.2024 г., в което е посочено, че К. Ц., гражданин на Германия, е бил със статут на продължително пребиваване в Р България от 16.10.2012 г. до 12.10.2017 г., а от последната дата е с разрешено постоянно пребиваване на гражданин на ЕС в Р България. Тъй като лицето е починало на [дата], удостоверението му за пребиваване на гражданин на ЕС с [номер], издадено от ОД на МВР - Плевен на 25.10.2017 г., валидно до 12.10.2027г., е унищожено. Неправилно административният орган е приел, че починалият не е чужденец и поради това за него не се прилага нормата на чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Съгласно тази разпоредба, в Регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. ЗГР е специален закон както по отношение на Закона за чужденците, така и по отношение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ от гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България, които физически лица могат да бъдат български граждани и чужденци. Чужденците, които са получили статут на постоянно превиваване в РБългария подлежат на вписване на Регистъра на населението. И съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. От това следва, че К. Ц. е имал статута на чужденец съгласно нормите на ЗГР и тези норми следва да се прилагат по отношение на него, като чужденец, който има право на постоянно пребиваване в РБългария. Само що се отнася до условията и редът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, е приложим Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Но този закон не урежда по-различни правила за гражданска регистрация и за издаване на удостоверения за наследници на гражданите на Европейския съюз. Както правилно е приел административният съд, починалият К. Ц. е отговарял на изискванията за вписване в Регистъра на населението и пропускът да бъде извършена тази административна процедура, не може да се вменява в негова вина. След като е подлежал на вписване в този регистър и има издаден акт за смъртата му, на неговите наследници следва да бъде издадено удостоверение за наследници, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от същата наредба е посочено, че когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Молителката е посочила в искането си данни и за други наследници, но не е представила официален документ от компетентните органи на Р Германия, което означава, че административният орган е следвало да извърши проверка и да изиска служебно данни от Германия, за да издаде исканото удостоверение за наследници. Но не и да постановява отказ за извършване на административна услуга, на която молителката има право съгласно посочените по-горе материалноправни разпоредби. При тези съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. На молителката следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение