Решение № 5625 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 98/2010 г.

Решение № 5625 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 98/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Строително компания -ВАЛЗАХ ЕООД гр. Златоград против решение № 246 от 18.11.2009 г. на Административен съд-Смолян, постановено по адм. дело № 237/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 320/11.08.2009 г. на кмета на община Златоград, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ за премахване на преместваем обект-павилион за производствена дейност, разположен върху площ от 78 кв. м. в УПИ I-училище, публична общинска собственост, имот с идентификатор 31111.33.456 по КК на Златоград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на заповедта, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна кмет на община Златоград писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По реда на чл. 57а ЗУТ могат да бъдат премахнати обектите по чл. 56 ЗУТ. Съгласно тази норма това са преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, както и елементи на градското обзавеждане. Определянето им като преместваеми обекти предполага, че не са трайно прикрепени към земята и могат да бъдат демонтирани и преместени без нарушаване на целостта им. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на използването на земя или сграда. Неправилно и в противоречие с доказателствата, Административният съд-Смолян приема, че процесният обект-"временен павилион за производствена дейност" е обект по чл. 56 ЗУТ. Касае се за търговска сграда разположена върху общински терен, която няма траен устройствен статут и е с временен характер, както е установено със заключението на вещото лице, невъзприето от съда без да се изложат съображения за това. Поставянето на временен строеж не е съгласно разрешителния режим за обекти по чл. 56 ЗУТ, установен с наредба на съответния общински съвет и не се премахва по реда на чл. 57а ЗУТ. В този смисъл изводът на съда за законосъобразност на заповедта за премахване на строежа като преместваем обект е неправилен. Той не се променя от обстоятелството, че кметът на общината е компетентен да премахва временни строежи при наличието на предпоставките по § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ, каквито в случая не са изследвани. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени заповедта на кмета като незаконосъобразна при наличие на основанията по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган издал отменената заповед/чл. 143, ал. 1 АПК/ и следва да се присъдят в доказания размер от 345 лв за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,