Решение № 6388 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на М. Г. Г. от гр. Плевен чрез адв. Гашаров против Решение №273/28.01.2026 г. на Административен съд – Плевен по административно дело №728/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение №2153-14-36/08.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, потвърждаващо разпореждане [номер]/01.07.2025 г. на ръководителя на ПО. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – Плевен – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. При пълно и точно установени факти първостепенният обосновава правилен и съответен на материалния закон извод за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Плавен, потвърждаващо разпореждане [номер]/01.07.2025 г. на ръководителя на ПО. С посоченото разпореждане на основание чл. 100, ал. 1 КСО е определен от 01.07.2025 г. размер на социалната пенсия за старост на жалбоподателя - 2 116.90 лв., включващ: 1. размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО – 1 760.92 лв. и 2. размер на добавката по чл. 84 КСО от пенсията на починалата му съпруга – 355.98 лв. При осъщественото задължително административно обжалване, ответникът по касация определя като правилно изчислен от ръководителя на ПО размерът на пенсията на Г. от 01.07.2025 г. Посочва в мотивите на своето решение, че други въпроси в това производство не могат да бъдат преценявани, респ. разрешавани (напр. за това, че размерът на пенсията не е преизчислен с коефициент 1.35 и 1.20 в съответствие с §7е ПЗР КСО). Безспорно е установено по делото, че размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО на М. Г. Г. към 30.06.2025 г. (1 621.47 лв.) и размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя към 30.06.2025 г. (1 092.63 лв.) са определени с разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководителя на ПО. Страните не спорят, че това разпореждане е влязло в сила. Посоченото обстоятелство е потвърдено и съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ), изготвена след проверка на осигурителните досиета в НОИ на М. Г. Г. и на наследодателя Ц. К. Г.. Според експерта към тези размери правилно е приложен от пенсионния орган процентът на увеличението за 2025 г. – 8.6 %, определен с решение на НС на НОИ по протокол 6 от 14.05.2025 г., в съответствие с чл. 100 КСО. Първостепенният съд установява, че Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО от 06.12.2011 г. Добавката по чл. 84 КСО е отпусната с разпореждане от 08.12.2022 г. На основание §7е, ал. 1 и ал. 2 ПЗР КСО размерът на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислен, считано от 25.12.2021 г. с разпореждане от 01.01.2022 г. На основание §7з, ал. 1, т. 1 ПЗР КСО размерът на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислен, считано от 01.10.2022 г. с разпореждане от 30.09.2022 г. Така определеният размер на пенсията е увеличаван за календарна година, следваща отпускането, с процент съгласно §7з, ал. 1, т. 2 ПЗР КСО. С разпореждания от 30.06.2023 г. и от 30.06.2024 г. пенсията е осъвременявана служебно по реда на чл. 100 КСО. При така установените факти правилно административният съд потвърждава оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ, като приема, че размерът на социалната пенсия за старост на жалбоподателя е правилно изчислен, обстоятелство, потвърдено и от ССЕ. Правилно посочва в мотивите на своето решение, че в случая е извършено осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 КСО, при което същата се увеличава с определен процент, а не се преизчислява. Поради това наведените от жалбоподателя доводи относно признатия осигурителен стаж и доход, респ. индивидуалния коефициент и осигуряването в универсален пенсионен фонд, са неотносими към предмета на спора. По повдигнатите въпроси с касационната жалба следва да се посочи, че те не са в обхвата на преценката на пенсионния орган в развилото се пред него конкретно производство по чл. 100 КСО, свързано със служебно извършено осъвременяване на пенсията. Поради това и първостепенният съд не им дава отговор в своето решение. Правилен е изводът на съда, че в това производство не се извършва преизчисляване на първоначално определения размер на пенсията, а се увеличава размерът на пенсията, определен с разпореждане на ПО към релевантния момент, с точно определен процент (виж Решение № 10026 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2025 г.; Решение № 6315 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2023 г. и цитираните там други решения). По тези причини исканията на жалбоподателя няма как да бъдат разгледани и съобразени при определянето на размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст в оспореното от него решение на ответника, потвърждаващо разпореждането на ПО. С оглед изложените съображения, решението на Административен съд – Плевен следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,