Решение № 6176 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2010 г.

Решение № 6176 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 4.01.2010 г. постановено по адм. д. № 2020/2009 г. на Административен съд - Варна, второ отд., ХVI състав, с което е отменена Заповед № № 489/10.07.2009 г., издадена от кмета на община Вълчи дол, с която на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ е учредено право преминаване в полза на Милен Рачев до обществена тоалетна, построена в УПИ IV - 209, кв. 20 по плана на с. Добротич, собственост на Весен Митев и Стоянка Иванова като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответниците Веселин Митев и Стоянка Иванова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът Милен Христов Рачев счита решението за неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е допустимо и правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване, мотивирайки този свой извод с нарушение на материалноправните и администравнопроцесуалните условия за издаването й. В процедурата по чл. 192, ал. 2 ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ и друго техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно. В случая е установено, че ответниците Веселин Митев и Стоянка Иванова са собственици на УПИ - IV - 210 по плана на с. Добротич по силата на влязло в сила съдебно решение, а ползващото се лице от учреденото право на преминаване не е собственик на сградата - обществена тоалетна, както и факта, че в имота е разрешено строителство на ограда с издадено разрешение за строеж безспорно затруднява правото на преминаване и го прави недопустимо, поради което не може да се определи това право като най- целесъобразното. Правилно е констатирал съда и нарушение на чл. 192, ал. 6 ЗУТ за определяне на цената на правото на преминаване по реда на чл. 210 ЗУТ. Обезщетението се определя по пазарни цени от комисия назначена от кмета на Общината, което в случая е направено. Решението обаче на назначената комисия подлежи на самостоятелен съдебен контрол, за това е следвало да бъде съобщена на страните. Липсата на съобщаване на решението, какъвто е конкретния случай е нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание да се приеме административния акт за незаконосъобразен, с оглед на императивния характер на нормата. При така възприетата фактическа обстановка приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил законосъобразно решение. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение