Решение № 12363 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, представлявана от председателя и от процесуалния представител юрисконсулт Манолов срещу решение 445 от 4.04.2025г., постановено по административно дело 520 по описа за 2022 година на Административен съд София област, с което отменено решение 341 от 05.05.2022 година, постановено по преписка КЗК-1-50 по описа за 2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл.21 т.5 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на Терекс ГБ Лимитид, с дружествен номер [номер], гр. Коалисленд [адрес], Северна Ирландия, Обединено Кралство и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз относно отказ от доставка на стоки трошачни и пресевни машини и на резервни части от тях, и е върната преписката за ново произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни съображения в касационната жалба и ги поддържа в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

1. Втората касационна жалба е подадена срещу същото решение на Административен съд София област, от Терекс ГБ Лимитид, с дружествен номер [номер], гр. Коалисленд [адрес], Северна Ирландия, Обединено Кралство. Твърди се, че решението на първата инстанция е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развиват се в касационната жалба подробни съображения, които се поддържат в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита.

Ответниците Пауерскрийн-България ЕООД и Пауерскрийн ЧР с.р.о, регистрирано в Чешката република, оспорват така подадените касационни жалби, считат решението на първата инстанция за правилно и искат да бъде оставено в сила. Поддържат становището си в представени по делото подробна молба-становище. Представят съдебна практика и претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция по представен списък.

Производството пред Върховен административен съд е проведено с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, който дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, по наведените в тях касационни основания, са неоснователни, по следните съображения:

Предмет на контрол пред административния съд е било решение 341 от 05.05.2022 година, постановено по преписка КЗК-1-50 по описа за 2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл.21 т.5 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на Терекс ГБ Лимитид, с дружествен номер [номер], гр. Коалисленд [адрес], Северна Ирландия, Обединено Кралство и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз относно отказ от доставка на стоки трошачни и пресевни машини и на резервни части от тях. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на всички процесуални правила за издаване на административен акт. Посочено е и, че е издадено по изричния текст на чл.21 т.5 от Закона за защита на конкуренцията. Подробно е разказано какво е приела КЗК, включително писмените доказателства и извършения икономически анализ. Събрани са допълнително доказателства, включително косвени такива налична кореспонденция между двете дружества и фактически данни от вещо лице, назначено в съдебното производство по този въпрос. Разгледан е теоретичния аспект и дефиницията съответен пазар, конкуренция и взаимозаменяемост на стоки. Въз основа на установените от КЗК факти, съдът е приел, че извода на комисията относно уникалността на спорното оборудване е формиран при непълно изследване. Уникалната характеристика на оборудването с марка Пауерскрийн е възможността всяка поръчана за производство машина да се окомплектова индивидуално с различни компоненти и модули от продуктовата гама, по индивидуална поръчка според нуждите на всеки клиент. Включително с възможността за наблюдение на експлоатационни данни. Съдът е приел, че КЗК не е направила изследване относно уникалността на характеристиките на оборудването с марката Powerscreen дали има други, които предлагат същите характеристики на оборудването и как това влияе върху потребителското търсене. Съдът е приел, че е налице втори пропуск в решението на КЗК относно преценката за т.н. географски пазар определената територия, на която се предлагат взаимозаменяемите стоки и /или услуги и какви са конкурентните условия за това. Не са взети предвид особеностите на пазара на територията на Република България и съответно Европейския съюз, както и особеностите на европейското финансиране при поръчките за пресовно и трошачно оборудване. За установяване на отказа от доставка на стока, свързан с господстващото положение на доставчика и във връзка с конкретните изисквания на чл.21 т.5 от ЗЗК съдът е приел, че е налице твърдение за неколкократни отказа на доставчика считано от 2018 г. поради забавяния на плащанията от страна на получателя, но липсвала конкретизация за кои, колко и при какви условия е налице забавянето на плащанията , на какви суми конкретно. Назначено е вещо лице в съдебното производство, което е дало факта на едно забавяне през 2018г. и не са установени други. Поради което съда е приел, че тези факти и направените въз основа на тях изводи са съответно недоказани, и незаконосъобразни. Поради което не е приет и извода относно влошеното финансово положение на получателя на доставките Пауерскрийн, както и че отказа е въз основа на влошени лични отношения между управителите на чешкото и българското дружество. Прието е, че българското дружество няма просрочени публични задължения. Поради което е прието, че дружеството Терекс няма никакво основание да прекрати договора за дистрибуция. Наличието на задължения от чешкото дружество Пауерскрийн Чехия не обосновават едностранното поведение на Терекс към Пауерскрийн България. Поради което съдът е приел, че не са налице основанията по договор за дистрибуция за едностранното му прекратяване, поради което не е налице и икономическа обоснованост на поведението на доставчика, послужило за основание по чл.21 т.5 от ЗЗК, както и на забраната на чл.102 от ДФЕС. Съдът е отменил решението на КЗК и го е върнал с подробни и конкретни указания.

Решението е правилно.

Не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл.209 т.3 , пр.1 от АПК. Съдът е спазил процесуалните изисквания на АПК относно проверка законосъобразността на административния акт, предмет на контрол пред него като първа съдебна инстанция и няма основания по закон за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован.

Изложеното в касационните жалби е принципно несъгласие с изводите на съда и поддържане от страна на КЗК на собствените й фактически и правни установявания. Налице е повтаряемост на посоченото в съдебното решение, без да се анализира защо съдът е направил погрешни според касатора изводи. Аналогични са и твърденията в касационната жалба на дружеството като следва да се отбележи, че са налице само твърдения относно взаимозаменяемостта на оборудването и навсякъде се посочва сходни части, не взаимозаменяеми, дори сходни възможности, който термин е много различен от взаимозамеяем. Следва да се посочи, че предвид тези аналогични твърдения ,подробно разгледани от първата инстанция с установените пропуски, е необходимо само да се направи препратка към мотивите на административния съд по смисъла на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.21 т.5 от ЗЗК забранява необоснования отказ да се достави стока или предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него дейност. Следва да се посочи, че отказите за доставка са различни видове като в конкретния случай е формален отказ за доставка на съществуващ вече в договорни отношения клиент. За да бъде квалифициран като злоупотреба настоящият отказ за доставка, правилно е приетото, че е налице обективна възможност за такава, както намерението на доставчика да повлияе върху дейността на получаващото дружество на пазара, на който то е участник. Като в тази връзка правилни и конкретни са дадените от съда указания за надлежно установяване на продуктовия и географски пазар, както и установяване на положението на Терекс дали същото е господстващо или не на този пазар, предвид уникалността на това трошачно и пресовъчно оборудване. От друга страна в настоящето производство несъмнено е доказано, че без тази доставка на стока трошачно и пресовъчно оборудване, Пауерскрийн ще бъде сериозно затруднен да продължи да осъществява нормалната си търговска дейност. В този смисъл твърденията за заменяемост на оборудването влизат в понятието затруднение , предвид специфичността именно на това от Терекс. Правилно съда е разгледал предпоставките за прекратяване на вече съществуващите договорни отношения и е приел, че се касае не за временно, а за постоянно прекратяване на отношенията и е разгледал изпълнението на договора. Достатъчни са доказателствата, събрани в съдебното производство, че няма данни за забавени плащания, освен на едно през 2018г. от страна на българското дружество. От събраните доказателства не може да се приеме, че е в хипотезата на законен отказ за доставка, тъй като са налице обективни предпоставки за прекратяване на договора. Напротив, не е доказано поведение от страна на получателя, и в тази връзка са правилни указанията на първата инстанция, че е станал причина за неизпълнение на договорните задължения. Липсата на определените от съда данни правилно е прието, че административния орган в особеното производство по чл.21 т.5 от ЗЗК, следва да установи и събере описаните данни и тогава да направи необходимите към тях правни изводи.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота следва да се отбележи, че представената от ответниците съдебна практика не обвързва по никакъв начин настоящия състав, предвид разпоредбата от Закона за защита на конкуренцията, на която е проведено производството по представеното съдебно решение пред КЗК и пред съдилищата с основанието по чл.37а ал.1 /отм./от ЗЗК.

На ответниците се следват разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Предвид направеното немотивирано възражение от страна на първия касатор, както и предвид високата фактическа и правна сложност на делото, процесуалното поведение на страните, следва да сее приеме, че няма основание за редуциране на посочения размер.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение