Решение № 12972 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 24/2015 г.

Решение № 12972 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 24/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Молес" ЕООД, гр. Сливен, против решение № 1664/16.10.2014 г. по адм. д. № 2837/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 021301167/14.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 337/5.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Бургас при ЦУ на НАП и в частта, с която е осъдено дружеството - жалбоподател да заплати на дирекция "ОДОП" - Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 477,57 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе, след изпълнение задължението по чл. 218 АПК, настоящият касационен състав приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС за ревизирани периоди от 1.01.2011 г. до 31.10.2011 г. общо в размер на 107 845,80 лв. и лихви - 23 739,77 лв. от непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68 ЗДДС с мотиви за нереални доставки по фактури, издадени от "Велев 2010 ВХВ" ЕООД с предмет "сеч и извоз" на дърва за огрев от горски стопанства в района на Област Сливен. За да отхвърли оспорването съдът е обосновал изводи по същество за законосъобразност на РА, поради недоказани реални доставки на стоки и услуги от доставчика, издал процесните данъчни фактури, след анализ на приложените по преписката писмени доказателства и приета по делото ССчЕ. За да пристъпи към разглеждане спора по същество, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118 и чл. 119, ал. 2 ДОПК орган по приходите, спазена е формата по чл. 120 ДОПК и при постановяване на РА не се констатират нарушения на процесуалните правила. Липсва отразяване и изследване в съдебното решение на обстоятелства, свързани с факта, че процесният РА е издаден при повторна ревизия, след отмяна с решение № 8/9.01.2013 г. на ДД "ОДОП" - Бургас на първоначално издадения РА № 021201113/18.10.2012 г. В тази връзка и с оглед висящността на ревизионното производство, като започнало през 2012 г. и приключило с процесния РА през 2013 г., съдът не е изследвал изискуемите законови предпоставки за компетентността на органа, издал процесния РА, съобразно приложимата разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията й с действие до 31.12.2012 г., съобразно законодателните промени в ДОПК, публикувани в ДВ, бр. 82/12 г., в сила от 1.01.2013 г. и по-специално - § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, въвеждащ "досегашния ред" за приключване на всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон. При оспорване по административен ред и съответно, отмяна на РА от решаващия административен орган и връщане на преписката за нова ревизия, ревизионното производство е висящо и съобразно задължението по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е бил длъжен да изследва компетентността на органа, издал РА, при съобразяване редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, преди изменението в сила от 1.01.2013 г., определен с нарочна заповед, издадена от органа, възложил ревизията, във връзка с изричната разпоредба на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК. Приложимата преди изменението редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК изисква РА да се издаде от орган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., а именно: съвместно от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, без да е изследвано от съда приложимостта й в контекста на правилото на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Преди да пристъпи към произнасяне за законосъобразността на акта, съдът е задължен да изследва всички предпоставки, навеждащи на извод за нищожност на РА, независимо, че липсва нарочно искане в този смисъл от жалбоподателя в подадена до съда жалба. Прогласяването на нищожността би било било дължимо от първостепенния съд при оспорване на РА, издаден във висящо към 1.01.2013 г. ревизионно производство от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, вместо еднолично от определен от органа възложил ревизията орган по приходите. При липса на произнасяне по констатираните от настоящия съд обстоятелства, свързани с валидността на РА, предмет на оспорване, обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството, което налага отмяната му. Поради забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство и с оглед спазване двуинстанционност при съдебно обжалване на дела от административен характер, следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените указания за изследване всички относими предпоставки, касаещи компетентността на органа, издал РА, съобразени със законодателните промени в ДОПК и относими към висящи производства към 1.01.2013 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение