Решение № 6591 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2018 г.

Решение № 6591 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Й. Гюдженов от [населено място], срещу решение № 389 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 918/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково. Иска се отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнително представено уточнение към касационната жалба, касаторът излага твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционният съд по отношение на компетентността на издателя на оспорената заповед. Претендира разноски по делото. Ответната страна младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 389 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 918/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково е отхвърлена жалбата на Й. Гюдженов, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-1253-000525/02.08.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно e отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Й. Гюдженов в срок до заплащане на дължимата глоба. Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 008019 от 2.08.2017 г., връчен на нарушителя на същата дата, за това, че на 02.08.2017 г. около 16. 15 часа в гр. Хасково, по бул. "България", до Районен съд Хасково, в посока бул. "Освобождение", оспорващият е управлявал лек автомобил "Шкода" с рег. [рег. номер на МПС] собственост на Д. Стоев от [населено място]. При направена справка в АНД-КАТ-ПП е установено, че водачът има неплатени глоби в размер на четиридесет лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Компетентността на издателя на акта е обоснована с представена по делото Заповед № 272 з-355 от 16.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които в т. 8 са посочени и държавните служители в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Хасково, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е посочил, че издателят на акта изпълнява длъжността младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Хасково, която длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 3 ЗМВР, е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т. е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При тези данни е прието, че към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид. Съдът се е позовал се на приложимата редакцията на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП съставляваща правното основание за прилагане на ПАМ. Приел е за безспорно установено, че на датата и мястото посочени в оспорваната ЗППАМ касаторът е управлявал процесния лек автомобил. Без оспорване от страните по делото са приети Фиш серия М, № 0179123 от 26.03.2016 г. на РУ-Димитровград за налагане на глоба в размер на 20. 00 лева, издаден спрямо Гюдженов и връчен на същия на датата на издаването му 26.03.2016 г. и Фиш серия М № 0323772 от 12.06.2017 г. на сектор "ПП" при ОДМВР-Пазарджик за налагане на глоба в размер на 20. 00 лева, издаден спрямо касатора и връчен на същия на датата на издаването му -12.06.2017 г. Фишовете са издадени по реда на чл. 186 от ЗДвП, вр. с чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и в присъствие на нарушителя. Установено е, че срокът за доброволно заплащане на двете глоби наложени с цитираните фишове е изтекъл съответно на 04.04.2016 г. /първият присъствен ден/ и на 19.06.2017 г. /понеделник-присъствен ден/, като и двете глоби не са заплатени доброволно в този срок, а едва на 3.08.2017 г. – един ден след издаване на процесната заповед. Позовавайки се на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, съдът е приел, че издадените фишове се приравняват на влезли в сила на 5.04.2016 г. и респ. 20.06.2017 г. наказателни постановления, като след тези дати глобите наложени с тях са дължими, изискуеми и подлежат на принудително изпълнение. По тези съображения решаващият състав е направил извода, че към датата на издаване на заповедта са били налице всички предпоставки обуславящи и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ. При тези данни, първоинстанционният съд е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е извършено от водача на МПС нарушение, изразяващо се в незаплащане на дължима глоба в срока за доброволното й заплащане. В случая не се спори, че глобите, наложени с Фиш серия М, № 0179123 от 26.03.2016 г. и Фиш серия М № 0323772 от 12.06.2017 г. не са били заплатени от водача към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Нарушението на водача е констатирано със съставен АУАН бл. № 008019 от 2.08.2017 г., който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени от касатора в хода на съдебното производство. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за прилагане на конкретната принудителна административна мярка и е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Възраженията в касационната жалба се свеждат единствено до оспорване на компетентността на издателя на акта, тъй като същият не е индивидуализиран в заповедта на директора на ОДМВР Хасково за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилен извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. 3аповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед № 272 з-355 от 16.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Хасково, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Хасково за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 ЗДвП. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121 з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която министърът на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП, определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. В т. 8 от заповед № 272 з-355 от 16.02.2017 г. оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП са държавните служители в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Хасково, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възражението на касатора, че липсата на индивидуализация на оправомощените длъжностни лица с посочване на лични данни води до липса на компетентност на издателя на акта е неоснователно. С посочената заповед се оправомощават всички държавни служители – полицейски органи в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Хасково за прилагат ПАМ по ЗМВР. Правилно административният съд се е позовал на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. Обн. ДВ. бр. 13 от 7 Февруари 2017 г., доп. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2017 г. на министъра на вътрешните работи, където в Приложение 2, Б. Държавни служители със средно образование, ред 19 фигурира "Младши автоконтрольор I степен". Класификаторът не е приложен по делото, но е общодостъпен на страницата на Министерството на вътрешните работи. В случая не е необходима индивидуализация на конкретни лица, както твърди касаторът, тъй като правопораждащият правомощията по посочената заповед юридически факт е заеманата длъжност. Това обстоятелство в случая не се оспорва, поради което доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неустановена некомпетентност на органа, издал оспорената заповед са неоснователни. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение