Решение № 6316 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2018 г.

Решение № 6316 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Александрина 92" ЕООД, гр. К., представлявано от управителя А. Ч., чрез адв. И. П., против Решение № 1311/20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 934/2018 г. на Административен съд - В., четиринадесети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 41-ОП/09.03.2018 г., издадена от Директор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП, гр. В., с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – магазин за прежди и кинкалерия, находящ се в гр. В., ул. "П. Х.", .№..., както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната жалба са развити доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания в жалбоподателя са насочени към разпореждането за предварително изпълнение на процесната ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел "Оперативни дейности" при Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" – ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд – В. е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 41-ОП/09.03.2018 г., издадена от Директор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП, гр. В., с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – магазин за прежди и кинкалерия, находящ се в гр. В., ул. "П. Х.", .№..., както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че Фактическо основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена проверка от 08.03.2018 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - В.. С посочения Протокол за извършена проверка № 0274160 от 08.03.2018 година, в търговски обект - магазин за продажба на прежди и кинкалерия, разположен на площ от 90 кв. м., стопанисван от дружеството, е отразено, че преди легитимацията на органите по приходите е извършена контролна покупка на 1 бр. куки - обръч и 1 бр. декоративно лале на плат, на обща стойност 6. 50 лева, заплатени в брой на продавач-консултант, служител на дружеството, за които не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006 година. При проверката е установена касова наличност от ФУ в размер на 149. 10 лева при фактическа наличност от 164, 70 лева, т. е. разлика от 25, 40 лева, която органът приема като доказателство за установеното нарушение. Въз основа на установените факти административният орган приема, че дружеството не е спазило предвидения в закона ред за издаване на съответен документ за продажба, като е осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А" от ЗДДС и налага принудителната мярка. При определяне на размера на срока на мярката е съобразена тежестта на нарушението и последиците от него, местоположението на търговския обект, засегнатите обществени отношения. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл. 3 и чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал. 1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка. Хипотезата на б. "а", т. 1 на ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС е приложима в случаите на нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на обвързана компетентност да приложи предвидената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителна административна мярка. При категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект, за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие на нарушение е при точно приложение на материалния закон. Съдът намира законосъобразно определен и размера на мярката, преценката за който е предоставена на административния орган. Запечатването на обекта за срок от седем дни при предвижданията на закона - без минимум, при максимален срок от 30 дни, съответства на тежестта на нарушението, на факта, че нарушението е установено за първи път. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя. Заповедта е постановена при отчитане на конкретните обстоятелства на допуснатото нарушение, поради което съдът намира неоснователни възраженията за нарушаване на принципа на съразмерност. Според съда издаването на фискална касова бележка за извършените покупка и плащане в брой е било дължимо и след като това не е направено е налице неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания от него обект продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ - запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са мотиви, че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от това каква стока биха закупили контролите органи. Като допълнителни мотиви в подкрепа на извода си за законосъобразността на ПАМ, съдът е посочил и установената положителна касова разлика, която според решаващият състав, се дължи на неотчетени приходи и е резултат от неизползване на касовия апарат в търговския обект. Изложени са мотиви и по отношение на срока на наложената ПАМ, като е прието, че продължителността на срока е правилно определен, предвид целите, които трябва да бъдат постигнати с налагането на заповедта. Възприет е крайния извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай безспорно се установява констатираното нарушение, изразяващо се в неизпълнение от страна на "Александрина" ЕООД, гр. К. на задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата чл. 186 ЗДДС предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците обективирани в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.