Решение № 2476 от 8.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници, подадена чрез пълномощника юрк. А. Шулева, срещу Решение 59/24.02.2022 г., постановено по адм. д. 197/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което по жалба на "Е." ЕООД е отменено Решение с рег. 32-53975/16.02.2021 г. към MRN 18BG002000H0127643/10.12.2018 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че противно на възприетото от съда, административният орган е обосновал основателни съмнения, като е спазил процедурата за определяне на нова митническа стойност, различна от декларираната. Твърди, че в оспорвания административен акт са разгледани аргументирано всеки един от методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като са приложени последователно букви от а до г и след като е обоснован извод, че са неприложими, митническата стойност на процесните стоки законосъобразно е определена по реда на чл. 74, пар. 3. Касаторът намира също, че поставените пред вещото лице задачи по допуснатата експертиза са неотносими към предмета на спора. Моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Е." ЕООД, не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Добрич е било Решение с рег. 32-53975/16.02.2021 г. към MRN 18BG002000H0127643/10.12.2018 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което се отказва да се приеме митническата стойност на различни видове стоки дамски якета, плат синтетика; дамска рокля,плат полиестер; дамска къса, плат полиестер, дамска плетена блуза полиестер и др., поставени под режим свободно обращение по 9 броя митнически декларации; определена е нова митническа стойност и са определени за досъбиране следните суми: за ДДС общо 14 283,23 лв. и за мито общо 7 651,72 лв. Процесният внос е осъществен в периода 01.12.2018 г. 30.11.2019 г., като при проверка в рамките на последващ контрол митническите органи са приели, че цените на декларираните стоки са необичайно ниски, което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Органът е пристъпил към определяне на нова митническа стойност на процесния внос, като е прието, че това не може да бъде сторено по реда, регламентиран в чл. 74, пар. 2, букви от а до г поради недостатъчна информация за стоките. С оглед това е приложен редът, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В рамките на допълнителната проверка са съставени Протокол от заключително обсъждане на резултатите от проверката в рамките на последващия контрол по чл. 84к от ЗМ (л. 251) и Доклад, обективиращ резултатите от проверката (л. 216). В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице налице е съответствие между платената цена на стоките и декларираната по процесната МД. Констатирано е, че не е извършено плащане по една от фактурите. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон. За да отмени в цялост акта, съдът е приел, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и че не е спазена процедурата по чл. 141 от същия регламент във вр. с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че е нарушен чл. 22, пар. 7 от МК, тъй като митническите органи не са изложили същински мотиви, които да обосноват определяне на по-високи вносни задължения, при положение че не се оспорва автентичността на представените писмени доказателства. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на относимите законови разпоредби, е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорният и пред настоящата касационна инстанция въпрос се свежда до това дали административният орган е обосновал основателни съмнения по смисъла на чл. 140, спазена ли е процедурата по чл. 141 от Регламент 2447/2015, съответно законосъобразно ли е приложен редът по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 при определяне на новата митническа стойност. На първо място, следва да се посочи, че в оспорвания административен акт е налице противоречие от една страна се сочи, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи. От друга при отхвърляне приложимостта на предвидените в чл. 74, пар. 2, б. а и б. б от Регламент 952/2013 методи, органът посочва, че същите са неприложими, тъй като в митническите декларации, по които е осъществен вносът, не се съдържа достатъчно информация за стоките относно качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, материала и т.н., което не позволява прилагане на съответните методи. В тази връзка следва да се посочи, че за да обосноват основателни съмнения, митническите органи следва да извършат съпоставка на процесния внос с наличната информация, съдържаща се в митническата информационна система и базата данни на Евростат, като евентуалното установяване на по-високи стойности може да бъде само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. В конкретния случай, от оспорения индивидуален административен акт изобщо не става ясно как е формиран извод, че са налице необичайно ниски цени на стоките съобразно декларираната им договорна стойност. Нито в Решение с рег. 32-53975/16.02.2021 г., нито в Протокол от заключително обсъждане на резултатите от проверката в рамките на последващия контрол по чл. 84к от ЗМ (л. 251) и Доклад, обективиращ резултатите от проверката (л. 216), или в Уведомителното писмо за издаване на акта (л. 54), не се посочва как точно е установено значително отклонение от средностатическите стойности. Посочва се единствено, че е открито разминаване със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но не е посочено какъв е този размер и на какви обективни данни почива. Също така, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. В конкретния случай не може да се приеме, че са налице мотиви защо редът, предвиден във всяка от букви а до г, не намира приложение. Както се посочи по-горе, не може едновременно да са налице индиции за по-високи от декларираните стойности за внос на сходни стоки, а да се сочи, че описанието на стоките не позволява прилагане на чл. 74, §2, б. а и б. б. По отношение на методите, предвидени в б. в и б. г се посочва, че в митническата информационна система липсват данни, които да позволят остойностяването на стоките да бъде извършено по този ред, като по този начин отново са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всеки процесен внос и всяка митническа декларация. Противно на въведените с касационната жалба оплаквания, които впрочем възпроизвеждат мотивите на административния акт, като формално се изразява несъгласие с изводите на съда, органът не е обосновал основателни съмнения, нито е извършил дължимия по чл. 141 анализ, съответно незаконосъобразно е отхвърлил декларираната митническа стойност, определяйки нова такава на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени и възраженията относно експертизата по делото, тъй като съдът е обсъдил заключението по нея в съвкупност с останалите доказателства по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение