Решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г.

Решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. А. И. А. и В. К. А. и двамата от [населено място], чрез адв. Т. М. - АК П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 1039 от 13.06.2012 г. по гр. възз. д. № 958/2012 г. на ОС-Пловдив. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка доказателствата по делото и материалния закон, че е необосновано поради разминаване на твърдения по исковата молба и констатации за установени факти от съда, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите, с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика - ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика: ТР 31/84 г. на ОСГК на ВС, Решение № 1506/93 г. гр. д. № 1364/1992 г. на ВКС- IV отд.; Решение № 411/99 г. по гр. д. № 2190/98 г. на ВКС- Vотд.; Решение № 1344/09 г. по гр. д. № 5868/2007 г. на ВКС-II отд.; Решение № 316/2005 г. по гр. д. № 2746/2003 г. на ВКС- IV отд., Решение № 51/09 г. по гр. д. № 4544/2007 г. на ВКС- III отд., Решение № 942/08 г. по гр. д. № 3426/2007 г. ВКС - I отд. и Решение № 1319/99 г. по гр. д. № 501/2008 г. на ВКС-IV отд. В срока по чл. 287 ГПК, с писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Н. М. Н. чрез адв. В. Г. оспорват основателността на доводите по касационната жалба, поддържа, че обжалваното решение правилно и следва да бъде потвърдено. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 87 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 6947/2011 г. на РС-Пловдив и е постановено ново, с което А. А. и В. А., като собственици на обект- жилище в сградата на [улица] № 37 и съответните идеални части от общите части на сградата в [населено място] са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят стоманобетонен трегер над вратата на таванско помещение № 3 в сградата на [улица] № 37 [населено място], както и да заплатят на Н. М. сумата 220 лв., разноски за двете инстанции. За да уважи иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд приема, че ответниците А. и В. А., като собственици на жилище и други спомагателни обекти в сграда - таванско помещение, гаражи и съответно общи части от сградата, при извършено преустройство на таванското помещение - премахване на стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение № 3, без строително разрешение, са застрашили устойчивостта на сградата при евентуален земетръс, като чрез тези действия са нарушили правото на собственост на Н. Н., собственик на апартамент, таван, гараж и общи части на сградата в [населено място], [улица] № 37. По изведените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване и на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав приема, че за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние В изложения смисъл развитата теза по Решение № 411/1999 г., че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост, както и тезата по Решение № 942/2008 г., че не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно, следва да се възприеме като правилна. "Неоснователното действие" не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./, а от това дали действието пречи на нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Не може да се приеме без резерви тезата по Решение № 1506/1993 г. че ако е извършен незаконен строеж, то това действие е неоснователно и е равнозначно на смущаващо правото на собственост действие. В свои решения съдилищата правилно приемат, че основателността на негаторния иск предполага неоснователни, а в някой хипотези и противоправни действия, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по чл. 109 ЗС ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на собственост. Възприетата теза по Решение № 1319/1999 г. касаещ хипотеза на узаконено преустройството на таван, само по себе си не е основание да се уважи иска по чл. 109 ЗС, е теза, подкрепяща становището, че в процеса следва да бъде установено връзката между неоснователно действие и създаденото състояние на пречене за упражняване правото на собственост. Изложените съображения, съобразени с мотивите на Решение от 25.11.2010 г. на ЕС по правата на човека в С. по дело "М. и др. срещу България", налагат един по-широк аспект при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС "всеки има право на зачитане на неговия личен живот и... жилище". Така в хипотезите съсобственост - когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот, т. е. не се касае само до неоснователни действия, а и до такива действия, който надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гл. т. на собственика, установеното действие да е от естество /по характер и тежест/, че да налага намесата на съда. Преценката на последния да се извърши от гл. т. на интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие. Предвид на изложеното следва да се приеме, че касационната жалба на А. И. А. и В. К. А. е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са допуснати нарушение, нито по приложение на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила касаещи събирането и преценката на доказателствата. Правилно конкретно установеното, извършеното от А. И. А. и В. К. А. преустройство на собственото таванско помещения/ номерацията на което е ирелевантен факт при липса на спор за собственост/ чрез премахване на стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение № 3, без строително разрешение, са застрашили устойчивостта на сградата при евентуален земетръс, е квалифицирано от съда като "неоснователно действие" както от гл. т. на противопоправността /неспазване на императивни строителни правила за реконструкция на сграда/ така и от гл. т. на вмешателство в праната сфера на ищеца по делото Н. Н., създавайки реално състояние на опасност за съществуването на обекта на правото на собственост. След като по делото безспорно, с допустими доказателствени средства, са установени обективни действия, осъществени от ответниците А. и В. А., съставляващи премахване на "основен елемент на конструкцията на сградата" /както се сочи в самата касационна жалба/ стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение № 3 с фактическо проявление, които обуславят в един широк смисъл ограничение да се упражнява правото на собственост, като абсолютно вещно право. Касае до осъществени действия, който като резултат са създали реално състояние на заплаха за съществуването на обекта на правото на собственост. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност, тъй като С възстановяването на трегера, изисква извършване на СМР, който биха създали неудобство на всички собственици в етажната собственост, не само на страните по спора. Евентуалните последици на реституцията и възстановяване на вещта в състоянието преди "неоснователното въздействие", са ирелевантни, те са извън предмета на спора и не могат да влияят на преценката за основателност на заявения иск по чл. 109 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия