Решение № 7266 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Централен - Община Пловдив против решение 1426 от 13.02.2024 г., постановено по адм.д. 2074/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците Н. М. М. и П. К. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед РДЦ-23-650/29.06.2023 г. на кмета на район Централен - Община Пловдив, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на П. К. К. и на Н. М. М. да премахнат незаконен строеж: Реконструкция на покрива на жилищна сграда с идентификатор 56784.522.859.1, находящ се в имот с идентификатор 56784.522.859, с административен адрес: ул. Д-р Александър Пеев 14, гр. Пловдив. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид приложените по делото доказателства за заместване и съобразно категорията на строежа. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма, като в същият са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Незаконосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж не е индивидуализиран. В заповедта изрично е разпоредено премахване на реконструкцията на покрива. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преди предприемане на СМР елементите на дървената покривна конструкция са изгнили, дограмата е дървена, прогнила, липсват стъкла и части от прозорците, а съществуващата капандура е полуразрушена. Установено е в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, че дървената конструкция на покрива е изцяло подменена, покривното покритие от керамични керемиди е сменено с ламаринени, изпълнен е нов стоманобетонен пояс, над който е монтирана нова подложна греда, към която се анкерират ребрата, като извършеният ремонт на покрива засяга неговата конструкция, а височината на надзида е повдигната с 25 см. Следователно изпълнението на процесния покрив не е текущ ремонт, както незаконосъобразно приема съда, а е строеж по смисъла на §5, т. 38 вр. т. 44 ДР ЗУТ, доколкото се подменят всички негови елементи, с което се увеличава носимоспособността и устойчивостта, тъй като старите са с негоден експлоатационен ресурс. Извършените СМР са такива по изцяло изграждане на нов покрив. В случая с оглед нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ не е необходимо одобряването на инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж, което липсва и обосновава незаконността на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ето защо изводът на съда за противоречие на заповедта с материалния закон е незаконосъобразен. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентни органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство, препис от акта е връчен на адресатите на заповедта, които депозират възражение, което е обсъдено от административния орган, а констатациите в акта не са оборени в съдебното производство. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответниците по касационната жалба, че последните са били въведени в заблуждение от администрацията на общината. Напротив на същите е отговорено, че не е необходимо издаване на разрешение за строеж за текущ ремонт, но такъв не е извършен, а е направена подмяна на целия покрив, като е засегната и конструкцията му. Фактът, че не е променяна конфигурацията на покрива, не са премахвани съществуващи зидове и направа на отвори в тях сочи на наличие на хипотезата на чл. 147, ал. 1 ,т. 3 ЗУТ, но същата изисква издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата против оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,