Решение № 13362 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2018 г.

Решение № 13362 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "С. И. Г" ООД против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел "Буховци"), при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, в землищата на с. Макариополско и с. Буховци, на територията на община Търговище, област Търговище и с. Черенча и с. Градище, община Шумен, област Шумен, съгласно влязъл в сила ПУП - парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17 от 26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от 3,308 дка от имот 16.68 по регистър към ПУП-ПП, респективно имот с идентификатор 17573.16.68, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, находящ се в землището на с. Градище, земеделска територия, с начин на трайно ползване (НТП) – ниви, целият с площ от 3,818 дка, описан в решението, собственост на оспорващото дружеството. Излагат се съображения, че размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересуваните страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, което е неразделна част от решението. Не се спори по идентичността на вписаните данни за имота. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Изготвена е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Безспорни са обстоятелствата за собствеността на процесната част от отчуждения имот, както и вида на територията – земеделска. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е в размер на 1707 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира, е установено, че оценката на частта на отчуждения недвижим имот е определена съобразно изискванията на закона и е в съответствие с определената в обжалваното решение. Неоснователно е направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение срещу заключението на вещото лице, тъй като същият не е поискал събирането и не е представил доказателства, опровергаващи заключението на назначената съдебно – оценителна експертиза. Имотът е оценен като земеделска земя, с НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи (Наредбата), а именно, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата - чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ – за земеделски земи. Оценката е определена по формула, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата като са взети предвид рентната бонификация и бонитетният бал, който е определен въз основа на Удостоверение за рентна бонификация за тютюн и картофи, изх. № 274-212/04.05.2018 г. на ОСЗ - Шумен. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая по делото е налице само една извършена сделка, която е относима към оценката на процесния имот, но същата не е достатъчна да се извърши осредняване, както е посочено в ЗДС, поради което пазарната цена правилно е определена по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Следователно обжалвания акт е постановен и в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното решението в оспорената част е законосъобразно, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди "С. И. Г" ООД да заплати на Министерския съвет на Република България сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,