Решение № 500 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2014 г.

Решение № 500 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. П. с ЕГН **********, от гр. С., против решение № 4151/23.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2482/2013 г. на Административен съд - С.-град. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като са развити доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В представени по делото писмени бележки от касационната жалбоподателка и процесуалния й представител по делото, са изложени съображения за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на Административен съд - С. град по отправена от същите молба за поправка на очевидна фактическа грешка по адм. дело № 2482/2014 г. в решение от 24.06.2014 г. и молба до петчленен състав на ВАС за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 10290/4.10.2016 г. по адм. дело № 12513/2015 г. В съдебно заседание, редовно призована, касационната жалбоподателка се явява лично и с процесуалния си представител В. С. П.. Ответникът по касационната жалба - С. О., не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд - С.-град, в производството по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлил като неоснователен предявения от М. В. П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу С. О. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 43 180 лева и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, в следствие на недействителна Заповед № РД-66-4/25.01.2008 г. на кмета на С. О.. За да постанови този резултат административният съд е установил, че в процесния случай е налице само първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - недействителен административен акт, а именно посочената по-горе заповед на кмета на Столична община, обявена за нищожна със съдебно решение № 25/24.04.2009 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 1104/2008 г. и влязло в сила на 14.06.2010 г. Съдът е приел, че претендираните от М. П. имуществени и неимуществени вреди, не са пряка и непосредствена последица от прогласения за нищожен административен акт. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да се приповтарят. Следва да се отбележи следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. От данните по делото се установява, че на 25.01.2008 г., кметът на С. О. е постановил Заповед № РД-66-4 за настаняване на М. П. и двучленното й семейство в имот общинска собственост, представляващ апартамент № 42 в ж. к. "Л.", бл. ..., срещу заеманите до този момент стая, вестибюл и кухня на ул. "Три уши" № 35, вх. .... В мотивите на заповедта е посочено, че настаняването е временно до построяване на бл. ... в ж. к. "Зона Б-5-3", местността "Център", съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ с № РД-41-31/10.04.2006 г. и § 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С. О.. По жалба на касаторката П. З. № РД-66-4/25.01.2008 г. е обявена за нищожна с Решение № 25/24.04.2009 г. по адм . дело № 1104/2008 г. на АССГ, като същото е влязло в сила на 14.06.2010 г. При така установената фактическа обстановка обосновано първоинстанционният съд е приел, че този административен акт по същество е благоприятен за П., тъй като създава за нея права, а именно да бъде настанена в общински жилищен имот, без да й вменява задължения, доколкото сключването на договор за наем въз основа на издадената настанителна заповед е изцяло по преценка на П.. Заповедта на кмета на Столична община, както правилно е установил решаващият съд, не засяга въпросите, свързани със собствеността на имота на ул. "Три уши" № 35 и е неотносима към образуваното изпълнително дело № 20088380400022/2008 г., във връзка с което изпълнително дело е бил извършен незаконосъобразния въвод във владение, вследствие на което касационната жалбоподателка и нейното семейство са били изведени от жилищната сграда, находяща се в поземлен имот (ПИ), пл. № 3, част от урегулиран поземлен имот (УПИ) I за КЖС и КОО, кв. 242, м. "Зона -Б-5-3". Настоящата касационна инстанция на ВАС, напълно споделя извода на административния съд, че в случая от представените по делото доказателства не се установява причинна връзка между обявената за нищожна настанителна заповед на кмета на Столична община и настъпването на имуществени и неимуществени вреди за касационната жалбоподателка по делото. Въз основа на изложеното исковете, предявени на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са недоказани и неоснователни. Като е достигнал до този извод Административен съд - С.-град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,