Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г.

Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 120 от 9.05.2014 г. по т. д. № 111/2014 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 17 от 6.01.2014 г. по т. д. № 687/2013 г. на Варненския окръжен съд с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 250730.66 лв., произтичаща от корекция на сметката му за потребена електроенергия. В жалбата се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - Закона за енергетиката, съобразно измененията му през 2012 г., както и обстоятелството, че през правнорелевантния период още не са били приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), а това е станало по-късно. Позовава се на нарушения на чл. 82 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Има искане за разноски. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване. Вторият въпрос за произнасянето по който ВКС е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.). Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените от касатора основания за отмяна на въззивното решение, ВКС - Търговска колегия, приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 250730.66 лв. Правният интерес на ищеца [фирма] за провеждането на производството произтича от това, че в резултат на едностранно извършената корекция на сметката на дружеството за електроенергия за негов имот му е била начислена исковата сума. [фирма] твърди, че коректно е заплащал сумите за потребена електроенергия, съобразно показанията на електромера и начисляването на допълнителна ел. енергия за минал период 23.08.2012 г. - 15.02.2013 г. е неправомерно. Последователно подържаната теза на ответника е, че корекцията е извършена правомерно. Установена е намеса в средството за търговско измерване; констативният протокол е съставен в присъствие на представител на дружеството. Въззивният съд е приел за правомерна едностранната корекция на сметката, след установено неточно отчитане на средството за търговско измерване (електромер), позовавайки се на правната възможност за това, въведена с изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г.) и считайки за неприложима задължителната съдебна практика по предходната редакция на ЗЕ. Не се е произнесъл по въведеното с п. 5 на допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК позоваване на нищожност на клаузата в ОУ на доставчика за възможността за едностранна корекция на сметките, като противоречаща на интересите на потребителя. Становището на настоящия съдебен състав по правните въпроси за произнасяне по които е допуснат касационен контрол е следното: По отношение възможността за едностранна корекция за предхождащ изменението на ЗЕ период (ДВ, бр. 54/2012 г.) е налице задължителна съдебна практика. В случая, спорният период е след изменението и допълването на ЗЕ и по-конкретно - изменението на чл. 98а ЗЕ и въвеждането на новия чл. 104а ЗЕ. След произнасянето по реда на чл. 288 ГПК и допускането на касационен контрол по настоящето дело, състави на ВКС - Търговска колегия са се произнесли по реда на чл. 290 ГПК с решения, съставляващи задължителна по смисъла на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика по втория от въпросите, посочени по-горе. Това изключва прилагането на чл. 280, ал. 3 ГПК по отношение на него. Преценката се свежда до наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение становището на въззивния съд за възможността за едностранна корекция през правнорелевантния период при действието на изменените разпоредби на ЗЕ. С Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ГК, IV г. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ТК, I т. о. и Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС - ТК, II т. о., Върховният касационен съд е приел, че: "Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция". Произнасянето на състава на Варненския апелативен съд по посочените правни въпроси противоречи на цитираната задължителна практика на ВКС и това е основание за касиране на въззивния акт в случай, че и крайният извод е неправилен. По същество: Върховният касационен съд има произнасяне по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за едностранна корекция на сметките, като са разгледани хипотезите дали е осъществено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване или не Решение № 189/2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на II т. о.; Решение № 201 от 21.12.2013 г. по т. д. № 799/2012 г. на II т. о. Не е без значение и към кой момент е станало това. В случая, неправомерно въздействие върху електромера е установено, но въззивният съд не е обсъдил доводите по въззивната жалба за неспазена процедура при осъществяване на проверката, както и доводите, че неправомерното въздействие е настъпило след демонтажа на СТЕ от служители на доставчика. Такива данни се съдържат и в заключението на назначената по делото техническа експертиза. Липсва и произнасяне по подържаното при условията на евентуалност възражение за неравноправност на клаузи, в случай на преценка за спазване на процедурата, водеща до корекцията на сметката на потребителя. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС от стадия по чл. 267 ГПК, като при новото разглеждане се произнесе и относно направените по делото разноски в производството пред ВКС. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.