Решение № 2955 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2020 г.

Решение № 2955 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Венити Феар" ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Атанасов, против решение № 3440 от 30.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1824 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С307-0038415/17.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че не е съобразено обстоятелството, че търговският обект представлява помещение, което се ползва общо от "Венити Феар" ЕООД и "И АИ ВИ Нейлс" ЕООД, като са налични две фискални устройства. Намира, че с налагането на процесната принудителната административна мярка е нарушен основен принцип по чл. 6 от АПК, а именно административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Възразява и относно продължителността на срока на запечатване на обекта. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Недков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С307-0038415/17.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - салон за красота, находящ се в гр. София, ж. к. "Връбница-2", бл. 637, вх. А, стопанисван от "Венити Феар" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 9.01.2020 г. в 17: 22 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - салон за красота, при която е установено, че при контролна покупка на един брой балсам за коса на обща стойност 23, 00 лв., заплатена в брой преди легитимиране на органите по приходите, е прието плащане от О. Николова - управител на "Венити Феар" ЕООД, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел "Дайзи Компакт" с ИН на ФУ: DY469883 и ФП № 36627919. От фискалното устройство е разпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН за дата 9.01.2020 г., от който е видно, че продажбата на стойност 23, 00 лв. не е регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. Същият е с оборот 0, 00 лв. Отделно, при проверката е установена положителна разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в размер на 120 лв. като разчетената касова наличност от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно дневен отчет от 9.01.2020 г., е в размер на 0, 00 лв. По случая са дадени писмени обяснения на О. Николова, според които не е издала фискален бон, тъй като издава/пуска отчет в края на деня, а наличният оборот е от търговска дейност. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0038415/09.01.2020 г., който е подписан от нея с отбелязване "нямам възражения". При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Първоинстанционният съд правилно, установявайки релевантните факти, е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. и заповед № 3766/25.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата форма на административния акт и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви за приетите правни изводи въз основа на установените в административното производство факти, които се споделят от настоящия касационен състав. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата, съкратен отчет от фискалното устройство, разпечатка на КЛЕН за 9.01.2020 г. и писмените обяснения на О. Николова, безспорно се установява, че от "Венити Феар" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обосновано е прието в заповедта, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, предвид и констатираната разчетена касова наличност чрез ФУ на обекта в размер на 00, 00 лв. и установените пари в повече в касата в размер на 120, 00 лв. към момента на проверката, които по данни от писмените обяснения на управителя на салона за красота - О. Николова, са оборот от търговска дейност. Видно от същите показания, не се отрича и факта на неиздаване на фискален бон за извършената покупка след заплащането й в брой. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не е установено кой правен субект е адресат на налагането на мярката, тъй като търговският обект се ползва общо от "Венити Феар" ЕООД и "И АИ ВИ Нейлс" ЕООД, както и че наложената мярка би засегнала неправомерно друг правен субект - "И АИ ВИ Нейлс" ЕООД. От констатациите в протокола за извършена проверка става ясно, че в търговския обект има отделно помещение за услуги - маникюр, стопанисвано от друго дружество, но проверката е извършена на фризьорския салон с обявени цени на фризьорски услуги, с едно работно място с работещ собственик, за което е регистрирано друго фискално устройство и покупката е на продукт, предлаган във връзка с осъществяваната от този обект дейност. Отделно следва да се посочи, че касаторът няма процесуалната възможност в това производство да брани чужди права. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Законосъобразен е и извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Правилно е прието, че при определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност. Административният съд правилно е приел за неоснователни възраженията за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото акта засяга законните интереси на адресата само в най-необходимата степен. Правилно са преценени като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на наказателно постановление не опорочава административното производство, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на наказателно постановление. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (Изм. -ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,