Решение № 9161 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2009 г.
ВАСI отделение08.07.2009 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
Оставя в сила решението от 30.12.2008 г. по адм. д. № 762/2007 г. на Административен съд София град, 10 състав. Осъжда "Дея билд" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изп. директор Георги Димов да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9161 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дея Билд" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Георги Димов, чрез адв. Койкова срещу решението от 30.12.2008 г. по адм. д. № 762/2007 г. на АС София-град, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА № 20600268/26.10.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град. Дружеството е осъдено да заплати в полза на НАП сумата 4879 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В жалбата подробно са развити съображения за неправилност на решението поради нарушение материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли изцяло да се отмени решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Пред касационната инстанция не се е представлявал. Ответникът- директор на Дирекция ОУИ гр. София чрез юриск. Арнаудова моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от ВАП е взел подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение АС София-град след като е изложил възприетата фактическа обстановка по делото е приел, че по отношение на издадените фактури от всички доставчици на жалбоподателя не е доказана реалност на доставките, т. е. не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и процесните фактури са издадени без основание, както и че по отношение на други не е доказано, че доставчиците са начислили ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводството си. Този си правен извод съдът е извел въз основа на назначената по делото и изслушана единична и тройна съдебно счетоводна експертиза, чрез която е установено, че голяма част от доставчиците не са намерени на данъчните си адреси, не са представили поисканата им по надлежния ред документация за установяване на редовността на водените счетоводства, за техническа и кадрова обезпеченост и др. Така по отношение доставчика "Ексим Трейд БГ", АС София град е приел, че дружеството е регистрирано на несъществуващ адрес, а чрез закл. на ССЕ е установено, че този доставчик не е открит на адреса си и затова не му е извършена проверка, респ. не е доказано отразяване на данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, а от друга страна процесните ф-ри, издадени от посочения доставчик с предмет на доставка СМР по акт обр. 19 не са подкрепени от никакви доказателства за изпълнение (наличие) на доставката - за кадрова и техническа обезпеченост и др. Чрез тези факти съдът е направил и извод, че жалбоподателят не може да се ползва от приложимостта на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). По отношение ф-рите, издадени от "Кад Строй" ЕООД, по които е отказано право на приспадане на ДК независимо, че съдът е приел за безспорен факта на начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) ДДС, то в крайна сметка е приел, че не е доказано наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) по ф-рите с предмет на доставката ДСМР по договор" - строително-ремонтни работи на обект- Завод "Витоша". От договора между страните е установено, че изпълнителят следва да осигури материали и персонал, каквито доказателства за изпълнение на договора нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство са ангажирани от жалбоподателя. Доказателствата за кадрова и др. обезпеченост съдът е приел за ирелевантни към спора, защото процесните СМР е следвало да бъдат изпълнени през м. 01. и м. 02.2005 г., а доказателствата за 15 назначени работници са с дата 31.10.2005 г., съответно и ведомост за заплата за м. ноември 2005 г., т. е. са за последващ период. В този смисъл - за недоказаност на реалността на доставките са и аргументите на съда по отношение на останалите доставчици на жалбоподателя - "Форум Импекс 2001" ЕООД, "Деметра 21" ЕООД, "Бейк" ООД, "Интеримпекс 2000" ЕООД и "Метропол 2000" ООД. За доставчика "София Строй" АД, издател на фактура за авансово плащане по договор, чрез доказателствата по делото в т. ч. и приетата ССЕ, АС София град е приел, че за обстоятелството, че с второто споразумение от 28.07.2004 г. се прекратява сключения договор и довереникът се задължава да възстанови сумата от 20526, 10 лв., представляваща неусвоен аванс за 2003 и 2004 г. жалбоподателят не е издал данъчно кредитно известие, с цел намаляване на стойността (за маркетингово проучване) на вече извършената доставка, респ. липсват документи за връщане на сумата, или в крайна сметка не са представени доказателства, че доставката е използвана за облагаеми доставки. По отношение доставчика "Крез 200" ЕООД съдът отново е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за реалност на извършената доставка, в чиято тежест е било доказването на това обстоятелство, след като основава исканията и възраженията си на него. В заключение АС София град е приел, че обжалваният РА, потвърден с Решение на директор на "ДОУИ" гр. София, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 165624, 41 лв. и съответни лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДК е законосъобразен данъчен акт. Постановеното решение е правилно. АС София град хронологично е изложил фактите по делото и въз основа на тях е извел неопровергания и пред касационната инстанция правен извод, че жалбоподателят не е оборил констатациите в обжалвания РА, чрез представяне на доказателства, за липса на реална доставка и за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по отношение някои (от посочените) доставчици. Напротив констатациите в РА са потвърдени в по-голямата си част и от заключенията на вещото лице, което не е могло да открие доставчиците на декларираните данъчни адреси. Касационната инстанция не счита за нужно да приповтаря отново фактите, въз основа на които е изведен правилен правен извод, но поради твърдяното отново в касационната жалба, че по отношение доставчика "Кад Страй" ЕООД било установено, че разполага с кадрова и др. обезпеченост ще посочи само, че уведомлението до НОИ за осигурявани от този доставчик 15 бр. работници и служители се отнася към период, последващ изпълнението на процесното СМР - отнася се за м. октомври и ноември 2005 г., а не за м. януари и февруари 2005 г., както и това, че не са представени доказателства, че са вложени материали от изпълнителя. Що се отнася до твърдението на касатора, че по същество услугата представлява "Осигуряване на персонал", позовавайки се на писмо на МФ ГДД от 19.04.2002 г., относно отчитането и данъчното третиране на дейността на професионалните футболни клубове ще следва да се посочи, че във всички случаи недоказаност на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е основание за отказ от признаване право на приспадане на ДК. По отношение издадените от "София строй" АД фактури във вр. с договора и допълнителното споразумение и предвид неиздаването на ДКИ с цел намаляване стойността на извършената доставка и непредставяне документи за връщане на процесната сума няма как да бъде направен друг правен извод - че доставката се използва да облагаеми доставки. Решението на АС София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, поради това че не са налице основания за признаване право на приспадане на ДК е съобразено с приложимите материално правни норми на ЗДДС (отм.) -чл. 6, чл. 63, 64, чл. 55, ал. 6, чл. 65 и чл. 95 и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски на касатора не се дължат. Такива се дължат на ответника по делото, чийто процесуален представител пред касационната инстанция е направил искане за присъждането и. Размерът на съдебните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да се определи на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС-първо А отд.
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2