Решение № 7854 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. А., чрез пълномощник адв. Н. А., против решение 6489 от 28.05.2024г., постановено по адм. дело 1083/2024г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения, с които се изразява несъгласие с изводите на решаващия състав, че не са налице основания за отмяна като незаконосъобразни на оспорените части от разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 8 от Постановление 328 на МС от 21.12.2017г. за условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование (ПМС 328/21.12.2017г.). Твърди се, че с предвидените в подзаконовия нормативен акт коригиращи механизми не се преодолява разликата в размера на стипендиите, отпуснати за еднакво постигнати образователни резултати, но в различни училища. Поддържа се, че приетият в соченото ПМС механизъм за разпределение на средствата за стипендии за успех пропорционално на броя на учениците противоречи на установените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) принципи за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Сочи се, че съобразяването с прогласения в ЗПУО принцип на автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация не следва да води до произвол при определянето на начина на разходване на средства от националния бюджет. Изтъкнати са аргументи, че след като оценяването на учениците е регламентирана дейност, подчинена на единен държавен образователен стандарт, включително оценката отличен, то не е част от училищната автономия всяко училище да определя размера на стипендията за отличен резултат по неясни и произволни критерии, а този размер следва да е нормативно определен. По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението на тричленния състав на Върховния административен съд и произнасяне с решение по същество, с което да бъдат отменени оспорените части от разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 8 от ПМС 328/21.12.2017г. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и с представено по делото писмено становище развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, І-ва колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е образувано по жалба на М. Н. А., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Н. А., против чл. 2, ал. 4 от Постановление 328 на МС от 21.12.2017г. за условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование (Обн., ДВ, бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 28.12.2017 г., изм. и доп., бр. 12 от 8.02.2019 г., в сила от 8.02.2019г.; ПМС 328/21.12.2017г.), в частта му "...пропорционално на броя на учениците по чл. 1, ал. 1 в държавните, общинските и частните училища, както и в центровете за специална образователна подкрепа по данни от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) към 1 януари на съответната година и размера на средствата за стипендии за един ученик, определени от Министерския съвет с решението за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели", както и против чл. 2, ал. 8 от ПМС 328/21.12.2017г., в частта му "...пропорционално на броя на учениците по чл. 1, ал. 1 към 1 януари на текущата година". Конкретното наведените оплаквания са били, че посочените разпоредби в оспорените им части създават условия за неравно третиране на ученици с еднакви образователни резултати, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование, прогласен в Закона за предучилищното и училищното образование, и с конституционното изискване държавата да насърчава образованието и да подпомага способни ученици. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на М. Н. А., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Н. А., против разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 8 от Постановление 328 на МС от 21.12.2017г. за условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование, в гореописаните им оспорени части. За да постанови този резултат, решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е приел, че подзаконовият нормативен акт, чиито чл. 2, ал. 4 и 8 се оспорват частично, е издаден, респ. изменен и допълнен от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 1 АПК Министерския съвет, който по силата на чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование е изрично овластен да определя реда и условията, при които учениците имат право да получават стипендии. Съдът е счел, че постановлението на Министерския съвет е прието в изискваната от закона писмена форма и съдържа предвидените в глава трета "Строеж на нормативните актове" на Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове реквизити, както и че е налице и другият изискуем реквизит на формата - мотиви за неговото издаване. Изложени са и подробни съображения, че е спазен реда за издаване на нормативни актове, уреден в чл. 77 АПК и в Закона за нормативните актове, субсидиарно приложим на основание чл. 80 АПК, както по отношение на Постановление 328 на МС от 21.12.2017г., така и по отношение на Постановление 20 на МС от 01.02.2019г., с което са изменени и допълнени чл. 2, ал. 4 и 8. След анализ на установената в подзаконовия нормативен акт правна рамка, регламентираща условията и реда за получаване на стипендии, тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал извод, че частично оспорените разпоредби на чл. 2, ал. 4 и 8 от ПМС 328/21.12.2017г. съответстват на материалния закон. Изложено е, че с целевите средства за ученически стипендии, отпуснати на съответното училище, се изплащат всички видове отпуснати стипендии, посочени в чл. 4 от ПМС 328/21.12.2017г., а не само стипендиите за постигнати образователни резултати. Освен това разпределението на средствата по видове стипендии, както и конкретният размер на всеки отделен вид стипендия се предлага от комисията по чл. 8 и се утвърждава от директора на училището, поради което размерът на месечната стипендия за постигнати образователни резултати не зависи единствено от приетия с оспорените норми механизъм за разпределение на целевите средства по чл. 2, ал. 1 от ПМС 328/21.12.2017г. Отбелязано е, че действията на комисията по чл. 8 са в съответствие с принципа за автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация. Преценено е, че оспорените части от чл. 2, ал. 4 и 8 не противоречат и на чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, съгласно който държавата насърчава образованието като подпомага способни ученици и студенти. Според решаващия състав именно в изпълнение на този принцип е предвидената в ЗПУО и ПМС 328/21.12.2017г. възможност учениците да получават стипендии, изплащани със средства от държавния бюджет, за постигнатите от тях образователни резултати и за постигнати високи резултати от ученика в учебната дейност или в дейности в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Съобразено е, че процентното съотношение между броя на учениците с отличен успех и общия брой на учениците в конкретно училище се отразява на конкретния размер на стипендията по чл. 4, ал. 1, т. 1, тъй като при еднакъв общ брой на учениците в две училища, по-големият брой на отличници в едното училище предпоставя определяне на стипендия в по-малък размер, отколкото в другото училище, в което броят на учениците с отличен успех е по-малък. Тричленният състав на ВАС обаче е приел, че това обстоятелство е отчетено още при разработване на проекта на постановлението, поради което в него са заложени и коригиращи механизми, установени в чл. 2, ал. 6, 10 и 11, с които издателят на акта е предвидил възможности за осигуряване на повече целеви средства за изплащане на стипендии по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ПМС 328/21.12.2017г. за тези училища, които имат по-добри образователни резултати. Направено е заключение, че установеният в постановлението начин за разпределение на средствата и описаните коригиращи механизми гарантират възможността на съответната училищна общност да формира и утвърждава училищни политики за подобряване на образователните резултати на учениците, като преценява по какъв начин и за какви видове стипендии да разпредели получените от бюджета средства за тази цел. Постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на решението, изразяваща се в нарушаване на каузалните връзки между фактите и формиране на изводи, противоречащи на правната и житейска логика. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, І колегия споделя извода на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, че с оспорените части от разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 8 от ПМС 328/21.12.2017г. не се определя конкретен размер на стипендиите за образователни резултати за всяко едно училище, а се определя механизъм за трансфер на бюджетни средства. Този трансфер на средства обхваща всички стипендии, а не само за успех. Определянето на конкретния размер на средствата за различните по вид стипендии е предоставено в автономията на всяко едно училище и това е съобразено и съответства изцяло с принципа на автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация, регламентирани в чл. З, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование. При което правилно е преценено от решаващия състав, че размерът на месечната стипендия за постигнати образователни резултати не зависи единствено от приетия с оспорените норми механизъм за разпределение на целевите средства. Правилно е също така заключението, че приетият механизъм за разпределение на средствата за стипендии не противоречи на установения в чл. 3, ал. 2, т. 4 ЗПУО принцип на равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование, тъй като разпределението на целевите средства за изплащане на стипендии пропорционално на броя на учениците означава, че средствата за стипендии, независимо от какъв вид са, се предвиждат за всеки ученик, който има право да получи някоя от видовете стипендии по чл. 4 от ПМС 328/21.12.2017г. Още веднъж следва да се подчертае, че средствата от държавния бюджет за стипендии не се предоставят само и единствено за успех за постигнати високи образователни резултати, а и в още пет други хипотези, разписани в чл. 4, ал. 1, т. 2-6 от ПМС 328/21.12.2017г. Предвид разнородния характер на обстоятелствата, даващи право на стипендия на учениците, спецификата на всяко учебно заведение, населено място, регион, както и финансовата автономия на училищата, определена с правото им да управляват делегиран бюджет, с оспореното постановление е дадено правото на училищните ръководства сами да разпределят средствата за стипендии за реализиране на училищните си политики за подпомагане на достъпа до образование, превенция на преждевременно напускане на училище и осигуряване на подкрепа и стимулиране на учениците с високи образователни постижения. По силата на чл. 8 , ал. 1 от ПМС 328/21.12.2017г. директорът на училището или на центъра за специална образователна подкрепа определя комисия за стипендиите, в чийто състав задължително се включват и педагогически специалисти, предложени от педагогическия съвет, която предлага на директора разпределението на средствата по видове стипендии; критериите за допускане до класиране и критериите и показателите за класиране на учениците за различните видове стипендии; размера на всеки вид стипендия и периода, за който се отпуска; конкретните условия и реда за предоставяне на всеки вид стипендия и т.н. Видно е, че изцяло в автономията на училищното ръководство е как то ще разпредели средствата за стипендии и колко средства ще отдели за стимулиране на учениците за постигнати образователни успехи и по какви критерии ще определя размера на тези средства например за постигнат образователен резултат отличен 6.00, респ. отличен 5.50-5.99 може да предвиди различен размер на стипендията. Също така, възможно е политиката на конкретното училище да е насочена за стимулиране предимно на деца с един родител или деца с трайни увреждания и да се заделят по-малко средства за деца с постигнати високи образователни резултати. Възможно е също така, училището да определи стимулиране не само на учениците с отличен успех, но и тези с успех много добър стипендията е за постигнати образователни резултати, а не за отличен успех. Въпрос на автономна политика на училището е как да разпределя средствата за стипендии. Тази автономна политика не води до дискриминационен подход по отношение на учениците, постигнали отлични образователни резултати в различните училища, защото се основава на и съответства на основен принцип на училищното и предучилищното възпитание, залегнал в ЗПУО и въз основа на който е изградена образователната система, прогласен в чл. 3, ал. 1, т. 10 ЗПУО. Настоящият петчленен състав на ВАС не споделя тезата на касационния жалбоподател, че установените в постановлението коригиращи механизми не биха могли да преодолеят създадената диспропорция в размера на стипендиите, отпуснати за еднакво постигнати образователни резултати, но в различни училища. Както беше посочено, с оспорените разпоредби се определя механизъм за разпределение на целеви средства от държавния бюджет за стипендии. Извън оспорените разпоредби, са установени и допълнителни механизми, създаващи възможност за разпределяне на средства за стипендии, конкретно за постигнати образователни резултати. Както точно е отбелязано от решаващия тричленен състав на ВАС, с нормата на чл. 2, ал. 10 от ПМС 328/21.12.2017г. е признато правото на първостепенния разпоредител с бюджет при разпределението на средствата от държавния бюджет между училищата или центровете за социална образователна подкрепа, които финансира, да разпределя до 5% от получените средства за стипендии на базата на постигнати образователни резултати, отчитайки различията в разходите между училищата, като тези средства могат да се разходват от училищата само за стипендии за образователни резултати. В изпълнение на чл. 2, ал. 6, т. 1 от разглежданото постановление е предвидена възможност министърът на образованието и науката ежегодно да разпределя допълнителни средства за стипендии въз основа на образователните резултати на училищата. Видно е, че са създадени достатъчно механизми за разпореждане със средства от държавния бюджет, чрез които да се осигурят повече средства за изплащане на стипендии по чл. 4, ал. 1, т. 1 за тези училища, които имат по-добри образователни резултати. Следва да бъде споделена преценката на тричленния състав на ВАС, че приетият механизъм на разпределение на целевите средства от държавния бюджет за стипендии съответства на принципите на равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик, както и на принципа на автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация. По изложените съображения, като е приел, че по отношение на оспорените части от разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 8 от ПМС 328/21.12.2017г. не са налице някои от основанията за незаконосъобразност по чл. 146 АПК и е отхвърлил предявеното оспорване, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е постановил законосъобразно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - І колегия,