Решение № 1749 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2010 г.

Решение № 1749 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Имад Али Шокор гражданин на Ливан, чрез процесуалния му представител адв. Даскалова, против решение № 11544 от 7.10.2010 г. постановено по адм. д. № 2941/2010 г. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд не е изпълнил указанията на съда от предходно съдебно производство. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при МС, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Имад Али Шокор гражданин на Ливан, против решение № 56/28.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по делото фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт и е приел, че същият е законосъобразен, издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не е установено наличието на причини жалбоподателят да напусне Ливан, които да представляват предпоставка за предоставяне на статут на бежанец, както и, че липсват опасения за сигурността на живота му и правата му по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Посочено е, че твърденията на жалбоподателя не съдържат обективна информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или риск от бъдещо преследване, както и спрямо него не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, липсват доказателства, че не би могъл да получи закрилата на тази държава. Причините за напускане на страната са били лични и те са свързани с криминални прояви. В касационната жалба неоснователно се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационни основания. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, относими към правнорелевантните обстоятелства и правилно е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на Агенцията за бежанците. Неприемливо е становището, че липсата на преценка и проучване с оглед изключващите основания по чл. 12 ЗУБ опорочава решението. Обосновани са изводите на съда за законосъобразност на отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила поради недостоверност на бежанската история. Справката на оторизираните органи за положението в Ливан не обуславя предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Освен това по силата на чл. 30, т. 8 от ЗУБ, чужденеца е задължен и следва да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация, което жалбоподателя не е сторил. Доказателствената тежест е разпределена и чужденеца не е освободен от задължението да помага за установяване на неговата бежанска история. Видно от приложените протоколи от интервюта основната причина, която той е изложил като мотив за преследване от страна на властите е свързана с информацията с която разполагал за свален израелски пилот, но за който отказва отговаря на поставените въпроси. Твърдението за причинената смърт на детето му от извършен атентат срещу него не променя извода. Това обстоятелство, не е доказано от представеното удостоверение за смърт в което не е отразена причината за смъртта на детето, което да обоснове наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От представеното доказателства не става ясно каква точно е причината за този тежък нещастен случай в живота на чужденеца. Доколкото се установява, че има противоречия с властите, то те са свързани не с преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основни права на човека или с действия, водещи до този резултат. Данните сочат, че са налице присъди за криминални прояви ( видно от постановление № 127/2006 г. от 15.02.2006 г. на РП гр. Сливница и в България има повдигнато обвинение по чл. 279, ал. 1, пр. 2 от НК), поради това съдът е направил обоснован правен извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ преследването може да се осъществява от държавен орган или организация на което държавата не може или не желае да се противодейства. Докато в конкретния случай по скоро доказателствата сочат на проблеми с властите по криминални причини, както се посочи по -горе в мотивите. Вярно е, че по делото е представена присъда във връзка със шпионаж, но както е посочено на копието липсват основни атрибути необходими за издаден препис от присъда: номер, съдебен състав и др. което е пречка за проверка на нейната действителност. Противно на нея по делото е представен официален документ на МВР - Служба "Сигурност " с рег. № 1198 от 1.11.2006 г. с данни за криминалните прояви на Шокор. Правилно е приложен закона и с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като в случая не е налице въоръжен конфликт, във връзка с който да са отправени тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Безспорно с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай обаче, тя е неприложима по отношение на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,