Решение № 3701 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2015 г.

Решение № 3701 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Г., от гр. Пловдив, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1117/29.05.2015 г. по адм. д. № 455/2015 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-ЮЦР - Пловдив чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР- 385/16.11.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с който му е наредено да премахне незаконен строеж "масивна ограда, навес и стопанска постройка" като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Разпоредбата на § 127 ПРЗРЗУТ е неприложима, тъй като има материалноправен характер и действа занапред след влизането й в сила. Решението е правилно като съответно на материалния закон: На първо място компетентният орган да издаде заповед със съдържание като процесната е именно издателят на акта. Заповедта е постановена пред влизане в сила на 26.11.2012 г. на ЗИДЗУТ, поради което твърдението в касационната жалба, че правомощията по премахване на незаконни строежи от четвърта- шеста категория принадлежат на кмета на общината, е неоснователно. Наличието на незаконен строеж в хипотезата на липса на строителни книжа е безспорно. Това е основание за административния орган да издаде заповед, годна да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа и датата на постановяване на административния акт не са налице предпоставките за търпимост. Строежът е извършен през 1997 - 1998 г. извън регулация, не е деклариран, поради което нормата на § 16 ПЗРЗУТ е неприложима. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съотвествието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Приетите след този момент нови нормативни факти са приложими само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове. Нормата на § 127 ЗИД ЗУТ няма такова действие, действа занапред и е неприложима за издадени, но невлезли в сила заповеди преди влизането в сила на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ - 26.11.2012 г. Поради това спрямо така установения незаконен строеж не е налице търпимост. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,