Решение № 393 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12963/2012 г.

Решение № 393 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12963/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от: Радка Иванова Макавеева, Сава Марков Рясков, Радка Стефанова Москова, Елисавета Славеева Бочарова, Росислав Гаврилов Бочаров, Елена Гаврилова Тунчева, Румяна Александрова Конова, Илиана Иванова Цекова, Татяна Стефанова Кожухарова, Мария Христова Генева, Михаела Георгиева Генева - Радева, Екатерина Николова Нанова, Валя Стефанова Боюклийска, Радка Димитрова Станева, Анета Маринова Христова, Мария Георгиева Попова, Павла Георгиева Попова - Лазарова, Паоло Карло Джулини, Борис Николов Рясков и Марта Иванова Георгиева - Маркосиан, всички чрез пълномощника им - адв. Кристиян Янев, против Решение от 30.11.2011 г. по адм. дело № 2830/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "Б" състав, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - кмета на район "Банкя", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - "Пропърти консулт" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Джамбазова оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници-физически лица, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е обявил за нищожна Заповед № РД-50-199/26.11.1996 г. на кмета на район "Банкя" при Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) е одобрено попълването на кадастралната основа с имот 1728, кв. 24, в. з. Банкя, съгласно приложената към заповедта скица. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че кметът на район "Банкя", СО, не е бил компетентен да издаде Заповед № РД-50-199/26.11.1996 г., тъй като длъжността "кмет на район" не е посочена в кръга на лицата по чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), на които може да бъде делегирано правомощието на кмета на Столична община по чл. 6, т. 7, респ. по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) за издаване на заповеди. Съдът е отчел и липсата на данни за упражнено от Столичния общински съвет правомощие по § 187 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ за потвърждаване заповедта на кмета на район "Банкя", СО, в 6-месечен срок от влизане в сила на това изменение на закона. Решението е правилно. Попълването на влезлия в сила кадастрален план по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) се извършва с акт на кмета на общината по силата на чл. 6, т. 7 от с. закон. Предоставянето на функции на кмета на общината на други лица е регламентирано в чл. 184, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), действащ към момента на издаване на обжалваната заповед. Разпоредбата на чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) предвижда, че Общинският съвет на Столична община със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството може да предостави функции на кмета на СО на съответния зам. кмет, на главния архитект на София, на началника на управление "Архитектура и градоустройство" и на кметовете на общини. По този ред функции на кмета на СО не могат да се предоставят на кметовете на райони на СО, както е станало в случая, с оглед липсата на законова възможност за такава делегация. Поради това делегираните такива функции на кмета на район "Банкя", на основание чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), с представената по делото заповед № РД-09-9/9.01.1996 г. на кмета на Столична община и Приложение № 2 към нея, не следва да се считат за валидно учредени, поради противоречието й с чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). При липсата на компетентност за издаване на обжалваната заповед от страна на кмета на район "Банкя", същата, както законосъобразно е прието от решаващия съд, се явява нищожна. Правилен е и другия извод на съда, че обжалваната заповед не е била санирана по реда на § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, видно от публикуваното в ДВ бр. 93/19.10.2004 г. решение № 1/23.01.2004 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен списъка на заповеди на кметове на райони при Столична община, издавани на основание чл. 6, т. 7 от ЗТСУ, за периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г., поради което касационната жалба като цяло се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение