Решение № 3541 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2010 г.

Решение № 3541 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство /ПВ/ на Република България град София против решение от 3.02.2010 г., постановено по адм. дело № 02672/2006 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - "Саранда" ЕООД, със седалище град София, чрез пълномощника си адв. Читакова оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 17/7.02.2006 г. на председателя на ПВ, с което е отказана регистрацията на марка вх. № 66394 "FINES FIESTA", комбинирана, на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството по регистрацията на марка вх. № 66394 "FINES FIESTA", комбинирана е започнало по искане на "Саранда" ЕООД град София от 22.08.2003 г., за стоки и услуги от класове 29, 30 и 31. ПВ е постановило отказ за регистрация, като основният мотив за постановяване на оспорения административен акт е бил, че преди регистрацията на процесната марка, е била регистрирана по-ранна марка, собственост на ЕТ "Динадекс-ДН-76" Бургас № 40531, словна "Финес/ FINES", с приоритет от 6.12.1999 г. и предназначена за идентични стоки от класове 29 и 30, като според експертизата между двете марки е налице фонетично, визуално и смислово сходство. Поради това е прието, че евентуалната регистрация на заявената марка ще доведе до объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. По делото са приети единична и тройна съдебно - маркови експертизи, като съгласно заключението на единичната експертиза не е налице фонетично, смислово или визуално сходство между заявената комбинирана марка и противопоставената по-ранна марка. Същият извод е направен и от тройната експертиза, която е дала заключение, че наличието на общи елементи в двете марки се възприемат от потребителите поотделно, както и че общото впечатление от двете марки е различно и не води до объркване на потребителите. Съдът се е позовал на заключението на експертизите и е изложил съображения, че постановения отказ за регистрация е в противоречие с нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, тъй като между заявената и предходната марка не е налице идентичност или такова сходство, което да доведе до объркване потребителите им, с оглед различното им композиционно оформление, начин на изписване, формат на етикета, които различия предизвикват представа в съзнанието на потребителя за различни стоки, обстоятелство, което увеличава отличителността на доминиращия словен елемент. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Касационната инстанция счита, че решението е правилно, като обосновано и постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по - ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на СГС, че не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт, е законосъобразен и кореспондира на събраните по делото доказателства. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между по-рано регистрираната словна марка, посочена по-горе и заявената от "Саранда" ЕООД марка и налице ли е вероятност за объркване на потребителите. Правилно СГС е възприел заключенията на двете съдебно - маркови експертизи и е направил извод, че марките не са сходни визуално, фонетично и семантично, което не допуска вероятност от объркване на потребителите. При сравнение на заявената и предходната марка се установява, че марките имат различно звучене, тъй като заявената марка включва и други словни елементи, съответно има различна визия, изписани са с особен шрифт и са специфично композиционно разположени, налице е и различен смисъл на марките, тъй като общият елемент ФИНЕС в състава на комбинираната марка "Финес Фиеста на добрия вкус" няма определящо значение, нито й придава отличителност, а има характера на обстоятелствено пояснение във връзка с останалите словни елементи. Комбинираната марка притежава висока отличителна способност, която й позволява да бъде разпознавана от потребителите. Освен това заявената марка е и за клас 31, за който по-ранната не е регистрирана и за този клас стоки и услуги не съществува забрана да бъде извършена регистрация. Наличието на общи елементи в състава на двете марки не е предпоставка за за объркване на потребителите поради ниската степен на отличителност на словния елемент, който има описателен и асоциативен характер по отношение на сравняваните стоки, докато степента на отличителност на заявената марка е по-висока, предвид атрактивния образен елемент и включването в състава на марката на цветен вариант на негова предходна марка, като двете марки имат различни концепции и послания към потребителите. Следователно визуалното, фонетичното и смислово различие между марките не допуска вероятността от объркване на потребителите. Ето защо е правилен извода, че отказът да бъде регистрирана марката е в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Предвид на изложеното, решението на СГС е правилно. Липсват посочените в касационната жалба основания за отмяна на решението - необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е претендирал разноски пред касационната инстанция, но не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,