Решение № 6975 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 717/2015 г.

Решение № 6975 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 717/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Асенов Иванов, изтърпяващ наказание в ОЗ гр. Ловеч, против решение № 104/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 195/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0322 от заседание № 054/14.07.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В касационната жалба се излагат съображения, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа, че неправилно е преценено психичното му заболяване, като описва изживявания и ситуации, както и различни аспекти на неудобствата и страданията, които му причинява заболяването, от което страда. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище по жалбата. Ответната страна - ТП на НОИ - гр. Ловеч, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на Красимир Асенов Иванов против експертно решение № 0322 от заседание № 054/14.07.2014 г. на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия - психични болести. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, включително след извършен преглед на освидетелстваното лице, както и в съответствие с материалноправните изисквания. Съдът подробно е обсъдил основното оплакване на жалбоподателя за това, че при оценката на неработоспособността не е взето предвид заболяването му, което е било констатирано от лекуващ лекар през 1978 г. и е отразено в епикриза, издадена от Обединена психиатрична болница с диспансер - с. Царев брод, окръг Шуменски - "лека олигофренна дебилност средна степен". В резултат на това обсъждане съдът е достигнал до извода, че не е доказано неправилно извършване на оценката на работоспособността на освидетелстваното лице, както и че наличието на посочената диагноза в епикриза, издадена преди дълъг период от време, не доказва съществуването към настоящия момент на същото заболяване и в същата форма. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото се установява, че с експертно решение № 0753 от заседание № 050/03.04.2014 г. на ТЕЛК за психични заболявания при ДПБ - Ловеч, на Красимир Асенов Иванов, касационен жалбоподател в настоящото производство, е определена трайно намалена работоспособност 60 %, с дата на инвалидност - 21.03.2011 г. и срок на инвалидността до 01.04.2017 г., при водеща диагноза - "шизоидно разстройство на личността". В мотивите е посочено, че е установено смесено личностно разстройство /с белези на емоционално нестабилна личност - експлозивен вариант, агресивност/ с параноидни черти и дисоциално поведение, за което е провеждано стационарно лечение и трайно намалена работоспособност - 60 %, съгласно ч. II, р. V, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от 2010 г. В анамнезата е посочено, че освидетелстваният е фамилно обременен, израства и се формира личностово в многодетно малцинствено семейство на примитивни родители с нисък социален статус и изразено диссоциално поведение; дивиации в поведението се забелязват още в ранно детство, за което е бил настанен в интернат; впоследствие е изтърпявал присъда в ПД - Бойчиновци; не е служил редовна военна служба; осъждан е няколко пъти за побои и убийство, като практически 28 години без прекъсване е в пенитенциарната система като лишен от свобода; след около 1 г. и 6 м. на свобода отново е осъден за побой над полицай и изтърпява наказание от 3 години лишаване от свобода; не е полагал никога общественополезен труд; лекуван е многократно в психиатрични отделения по повод декомпенсации с невротична характеристика, съчетана с конфликтно и агресивно поведение; многократно хоспитализиран в ПО на Затвора - Ловеч /22 пъти/, последно през периода 28.11.2013 г. - 14.03.2014 г. с диагноза - смесено личностово разстройство с белези на емоционално нестабилна личност - експлозивен вариант. Изложено е, че освидетелстваният е психично-вътрешно напрегнат; мисловен процес - накъсан, с данни за параноидни изживявания; емоционално - ажитиран, гневен, със склонност към дисфорични реакции; волево неустойчив, склонен към агресии и автоагресивни действия; памет и интелект - болестно затормозени. Освидетелстването от ТЕЛК е проведено по искане на лицето с твърдения за влошаване на здравословното му състояние /молба с вх. № А/0288 от 22.01.2014 г./, като предходната оценка на работоспособността е направена с експертно решение на ТЕЛК № 1219/заседание 104 от 17.07.2012 г. - 60 % ТНР по ч. II, р. V, т. 1 от НМЕ с водеща диагноза "специфични разстройства на личността". Експертно решение № 0753 от заседание № 050/03.04.2014 г. на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице пред Националната експертна лекарска комисия, която се е произнесла с специализиран състав по психични болести с решение № 0322 от заседание № 054/14.07.2014 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК, като е прието, че ТНР е 60 %, при водеща диагноза - "смесени и други разстройства на личността" и общо заболяване "смесено личностово разстройство - емоционално нестабилна и асоциална личност в трайна невротична декомпенсация". В мотивите на решението е описана следната анамнеза: от медицинската документация - израснал и се формирал личностно в многодетно семейство на примитивни родители с изразена диссоциалност в поведението; още в ранна училищна възраст за забелязани девиации в поведението е настаняван в ТВУ, по-късно изтърпял присъда в ПД - Бойчиновци; впоследствие осъждан многократно за побои и убийство, понастоящем излежава тригодишна присъда; лекуван многократно в психиатрични заведения - ПК-УМБАЛ - Варна, ДПЧ - Карвуна и в Психиатрично отделение към СБАЛЛС - Ловеч, за последен път от 28.11.2013 г. до 14.03.2014 г., с диагноза "смесено личностово разстройство /с белези на емоционално нестабилна личност - експлозивен вариант, параноидно личностово разстройство и диссоциална личност/, обективирани емоционална ажитираност, склонност към дисфорични отреагирвания, повишена действена активност и склонност към внезапни импулсирни действия; проведено лечение и изписан с подобрение. В частта за психичен статус е посочено следното: психомоторно - напрегнат, дисфорично зареден, адистантен, волево - импулсивен, апсихотичен, отправя закани към правораздавателната система; споделя церебрастенни оплаквания; памет и интелект - нисък вариант на норма. Направено е следното заключение: установява се смесено личностово разстройство - емоционално нестабилна и диссоциална личност в трайна невротична декомпенсация, следват се 60 % трайно намалена работоспособнст по ч. II, р. V, т. 1 НМЕ. Пред съда експертното решение на НЕЛК е оспорено от освидетелстваното лице с различни твърдения и доводи, от които първоинстанционният съд е достигнал до извода, че се оспорва експертната преценка в решението на НЕЛК относно процента на намалената работоспособност. Основният довод на освидетелстваното лице в тази връзка е изведен от съдържанието на епикриза от 1978 г., издадена от Психиатрична болница с диспансер в с. Царев брод, където същият е бил лекуван. Пред настоящата инстанция се развиват многобройни твърдения и оплаквания от всякакво естество, същите или подобни на тези, които са били поддържани и пред първата инстанция /включително относно многократните лечения на жалбоподателя в психиатрични заведения от ранно детство, относно отношенията му с родители и близки, относно случаи на проявено от негова страна невъздържано отношение или агресивно поведение към други лица или в определени ситуации, както и самонараняване, относно определено преднамерено поведение на представители на различни органи и институции - прокуратура, затворническа администрация и други, дори за намерения за саморазправа и преследване, относно условията и отношенията в затвора, както и за липсата на интерес и посещения от страна на родствениците му, липсата на средства и възможност да работи и т. н./. Изложените от касационния жалбоподател твърдения и доводи, без да са изрично означени като такива за неправилност на съдебното решение или за наличие на други касационни основания за отмяна, се квалифицират от настоящия състав като твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно вида на заболяването и определяне на степента на намалена работоспособност. Както многократно е посочвано в съдебната практика, актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н./. В случая жалбоподателят не е доказал твърденията си за неправилност на експертното решение на НЕЛК в характера му на експертно решение за здравословното състояние. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващия се процент трайно намалена работоспособност, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност. В съдебното производство това може да бъде сторено чрез заключение на вещи лица, със съответна специалност предвид водещото и основното заболяване на освидетелстваното лице, които в рамките на съдебно-медицинска експертиза да дадат отговори по въпроси относно здравословното състояние на лицето, намаления функционален дефицит и в тази връзка следващия се процент трайно намалена работоспособност. В тази връзка първоинстанционният съд е дал неколкократни подробни и ясни указания на жалбоподателя, както относно разпределението на доказателствената тежест, предвид изложените от него твърдения за неправилност на решението на НЕЛК относно определения процент ТНР, така и относно доказателственото средство, чрез което може да бъде осъществено доказването, като недвусмислено е указал на жалбоподателя, че следва да поиска назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Съдът е дал съответни указания в определението от закрито заседание на 25.09.2014 г. след подробен доклад по делото, както и в определението от съдебно заседание на 24.10.2014 г., на което жалбоподателят е присъствал лично, като няколко пъти съдът е повторил и е обяснил предмета на спора и указанията си относно предмета на доказване и доказателствената тежест. От изявленията на жалбоподателя и процесуалното му поведение не може да се направи обоснован извод, че същият не е разбрал дадените от съда указания. Същевременно, по делото няма данни, които да налагат извод, че съда въпреки изричното изявление на жалбоподателя, че няма други доказателствени искания, е следвало да назначи съдебно-медицинска експертиза. Съдът няма задължение да провежда доказване вместо страните. От съдържанието на експертното решение на НЕЛК, както и на потвърденото с него експертно решение на ТЕЛК, се налага извода, че преценката относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и в частност - степента на трайно намалената работоспособност е опредена въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло, съгласно изискванията на чл. 57 НМЕ. Видно е от съдържанието на двете решения, че са взети предвид всички относими медицински документи, които се съдържат в медицинското експертно досие /МЕД/ на Красимир Асенов Иванов, което е приложено и по делото, извършен е преглед на лицето и пълно освидетелстване, както от ТЕЛК, така и от НЕЛК, проведени са необходимите изследвания, свързани с установеното заболяване, направена е подробна анамнеза. Обстоятелството, че в експертното решение не е възприета диагноза на заболяването, такава каквато според твърденията на освидетелстваното лице му е била поставена в епикриза - ИЗ № 539 от 1978 г., издадена от Обединена психиатрична болница с диспансер с. Царев брод, окр. Шуменски, не води до извод за неправилност на експертното заключение в решението на НЕЛК относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. Във въпросната епикриза, която е приложена в МЕД на лицето, което представлява част от административната преписка по делото, е посочена диагноза "лека олигофренна дебилност, средна степен". Диагнозата, посочена в този документ, който е издаден преди около 35 години, на което първоинстанционният съд обосновано е обърнал внимание, не може да бъде меродавна при преценката на здравословното състояние на лицето към датата на освидетелстването му - през 2014 г. Освен това, от мотивите на решенията на ТЕЛК и НЕЛК е видно, че в тях е прието наличието на определени прояви на дебилност, а изложените в епикризата от 1978 г. данни за анамнеза се покриват с част от тези в по-новите епикризи, които са приложени в МЕД. Установеното заболяване при освидетелстването на Красимир Асенов Иванов е квалифицирано по част втора "Психични болести", раздел V "Неврози и абнормни развития на личността", т. 1 "Тежки невротични състояния, тежки страхови състояния, затегнати тревожно-депресивни състояния, много чести /ежеседмични и по-чести/ психогенни кризи и прилошавания, астазия - абазия /всички доказани документално преди освидетелстването/" от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза - Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. По посочената отправна точка е предвидена намалена работоспособност в диапазона от 50 до 80 процента, поради което определеният процент ТНР на жалбоподателя е в рамките на този диапазон. Както вече се посочи, съдът няма необходимите специални познания в областта на медицината и при липсата на заключение на съдебно-медицинска експертиза не може да направи преценка за несъответствие на определения в решението на НЕЛК процент на трайно намалена работоспособност със степента на установения дефицит, съгласно изискването на чл. 63, ал. 1, изр. второ НМЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че заключението, което е направено от органа на медицинската експертиза в оспореното пред съда ЕР на НЕЛК е обосновано с констатациите за здравословното състояние на лицето и обусловения функционален дефицит, които от своя страна са направени въз основа на медицински изследвания, представената медицинска документация и преглед на лицето, поради което това заключение е правилно. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Пред настоящата инстанция касаторът не поддържа като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нито от изложените доводи и твърдения в касационната жалба може да бъде направен извод за такова оплакване. Поради това че за процесуалните нарушения съдът не следи служебно съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, такива и не се обсъждат. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав установи, че първоинстанционното решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство, по изложените по-горе съображения решението е съобразено с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото не се възлагат разноски, тъй като не е направено такова искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение