Решение № 5955 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2013 г.

Решение № 5955 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Василка Иванова Френкева в качеството й на управител на СД "Марвас - 90 - Френкеви С-ие", срещу решение № 818 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 2340 по описа за 2012 г. на административния съд - гр. Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161200364 от 9.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 745 от 26.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 8 760,12 лв. и лихви в размер на 1 873,90 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна в писмена защита чрез процесуалния представител юрисконсулт Нина Попова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от СД "Марвас - 90 - Френкеви С-ие" срещу ревизионен акт № 161200364 от 9.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 745 от 26.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 8 760,12 лв. и лихви в размер на 1 873,90 лв. във връзка с установени недоказани вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към SC "Mentur Real" S. R. L. Румъния. Според съда, спорът по делото е относно наличието на доказателства за това, дали стоките, предмет на процесните ВОД, физически са напускали пределите на Р. България. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел извода на органа по приходите, че не е доказано осъществяването на декларираните вътреобщностни доставки за Република Румъния през периода м. февруари 2010 г., понеже не е установено транспортирането на стоките (пресни кокоши яйца за консумация - размер L и M) извън територията на Република България и до местоназначението им в Република Румъния. В мотивите на съдебното решение е посочено, че представената международна товарителница удостоверява единствено облигаторното, превозно правоотношение, и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стока и предаването й на крайния получател. Съдът се е позовал на получената информация по линия на международното сътрудничество, от която се констатира, че получателят по фактурите SC "Mentur Real" S. R. L. е обявена за липсващ търговец, данъкоплатецът е неактивен в системата VIES от 1.08.2010 г., както и че фирмата не осъществява икономическа активност на декларирания адрес на дейност и представляващите дружеството не са отговорили на три официални покани на румънските данъчни власти. В хода на съдебното производство, съдът е изследвал въпроса дали посоченият в международните товарителници превозвач DGA "Transcom Grup" SRL е включил в отчетните си регистри за м. 02.2010 г. фактури за осъществен транспорт от РБългария до РРумъния, издадени от SC "Mentur Real" S. R. L. Обсъдил е представения SCAC, изготвен за нуждите на съдебното производство, от който е видно, че румънската компания DGA "Transcom Grup" S. R. L. е обявен за неактивен данъкоплатец на 24.08.2012 г. и неговият ДДС номер е дерегистриран на 1.08.2012 г. Според отговора в декларираното седалище на румънската компания не са открити законните представители или друго упълномощено лице, които да дадат на данъчните ревизори информация за компанията, включително за дейността на дружеството през въпросния период 2010 г. - 2012 г., и вероятно компанията е липсващ търговец. Поради тази причина е посочено във формуляра на румънските власти, че не могат да потвърдят предоставените услуги или извършените плащания. Въз основа на нализа на тези доказателства, съдът е обосновал извода, че жалбоподателят не е съумял при условията на пълно и главно доказване да установи осъществяването на спорните ВОД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като касационното възражение е неоснователно. Възраженията, изложени в касационната жалба, повтарят тези от жалбата пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в обжалваното решение. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС (в ред., ДВ, бр. 6/2010 г.) относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - СД "Марвас - 90 - Френкеви С-ие" - следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. В случая е установено наличието на документи за доставката - инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, включително и идентификационен номер по ДДС. Не се спори и относно наличие на плащане по процесните фактури, поради което са неоснователни възраженията на касатора в тази насока. В представените международни товарителници са налице непълноти, а именно нито една от товарителниците няма номер, което би могло да доведе до дублирането им и не позволява те да бъдат индивидуализирани. В клетка 24 не е посочена датата и мястото на пристигане на стоките, поради което не може да се установи дата на получаване на стоката. Отделно от това, съдът се е позовал на косвени доказателства, въз основа на които е приел за установено, че стоките не са напускали територията на РБългария - данни от ГД "ГП", отговори на компетентния румънски орган по молба за международно сътрудничество SCAC и данните от извършена насрещна проверка на третото лице - превозвач - DGA "Transcom Grup" S. R. L. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Не е спорно и е видно от транспортните документи - международни товарителници, че превозът на стоките по процесните фактури, издадени от касатора, е извършен от трето лице превозвач. Основният спор по делото е дали представените ЧМР удостоверяват получаването на стоките на територията на Румъния като друга държава - членка, различна от РБългария като страна на изпращане на стоката. Въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства не може да се направи обоснован и ползващ доставчика извод, че стоките са транспортирани до Република Румъния и са получени на нейна територия. По делото не са ангажирани никакви доказателства за реално извършения транспорт от DGA "Transcom Grup" S. R. L. С оглед останалите събрани доказателства - удостоверения от Главна Дирекция "ГП" при МВР, както и предвид данните от проверката по линията на международното сътрудничество, липсват данни стоките да са напускали територията на РБългария. Изводът е, че при липса на удостоверяване в потвърждението по чл. 45 от ППЗДДС, че стоките по процесните фактури са получени на територията на Република Румъния, не е налице годен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ЗДДС. Правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБългария. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, на основание чл. 161, ал. 1, изречение 3 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,