Решение № 4802 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2011 г.

Решение № 4802 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолета Иванова Григорова от гр. Кюстендил против решение № 158/04.11.2011 г., постановено по адм. дело № 248/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-12-58/12.07.2011 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Кюстендил, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлена жалбата на Виолета Иванова Григорова против решение № РД-12-58/12.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5106122858/18.04.2011 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр. Кюстендил, обжалвано в частта, с която е определена датата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 24.02.2011 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че правилно с оспореното разпореждане е определена дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност, считано от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК за очни заболявания № 0542/24.02.2011 г., с което е установена 53% трайно намалена работоспособност на Виолета Григорова. Получаваната от лицето преди това инвалидна пенсия е била прекратена поради отпадане на основанието за получаването й и затова в съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал. 2 КСО пенсията е възстановена от датата на отпадане на основанието за прекратяване, която в случая е 24.02.2011 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Виолета Иванова Григорова, касатор в настоящото производство, е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната от 27.08.1997 г. С разпореждане № 5106122858/11.06.2006 г. тази пенсия е прекратена, считано от 02.10.2006 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО - поради отпадане на основанието за получаването й, и по-конкретно поради това че с експертно решение № 2111/170/13.10.2006 г. на ТЕЛК е определена под 50 % трайно намалена работоспособност. С експертно решение № 0542/24.02.2011 г. на ТЕЛК за очни заболявания при V МБАЛ - София, на Виолета Григорова е призната трайно намалена работоспособност 53 %, с дата на инвалидизирането 27.08.1997 г. и срок на инвалидността една година до 01.02.2012 г. Решението е влязло в сила на 10.03.2011 г. и въз основа на него е издадено разпореждане № 5106122858/18.04.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 97 КСО е възстановена пенсията за инвалидност поради общо заболяване, считано от 24.02.2011 г. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали правилно е определена датата на възстановяване на пенсията за инвалидност. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че пенсията следва да бъде възобновена от датата на отпадане на основанието за спирането й, но неправилно е приел, че това е датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. В чл. 97, ал. 1 КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а в ал. 2 е предвидено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. В случая получаваната от Виолета Григорова лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена, считано от 02.10.2006 г., с разпореждане от 11.06.2006 г., което е влязло в сила. Пенсията е прекратена поради това че с решение на ТЕЛК е определена трайно намалена работоспособност под 50 %, което съгласно чл. 72 КСО е основание за определяне на пенсия за инвалидност. Основанието за възстановяване на пенсията е възникнало с издаването на експертното решение № 0542/24.02.2011 г. на ТЕЛК, с което е определена трайно намалена работоспособността над 50 % /по точно - 53 %/. В експертното решение е посочено, че инвалидността е за срок от една година до 01.02.2012 г., което означава, че установеният процент трайно намалена работоспособност с това решение е от дата 01.02.2011 г. След като компетентният орган за медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК по очни заболявания, е определил срок на инвалидността една година до конкретна дата - 01.02.2012 г., това означава, че датата, от която освидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност 53 %, което представлява основание за определяне на лична пенсия за инвалидност, то основанието за определяне на пенсията възниква не от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК, а от датата, от което лицето има трайно намалена работоспособност над 50 %, или в случая от 01.02.2011 г. Именно това е датата, от която е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията и това следва да бъде началната дата на възстановяване на пенсията, съгласно правилото по чл. 97, ал. 2, предложение първо КСО. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил подадената жалба, която се отнася единствено до началната дата на възстановяването на пенсията. Решението следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен обжалвания акт и потвърденото с него разпореждане само в частта относно началната дата на възстановяване на пенсията, а преписката следва да бъде върната за издаване на разпореждане, с което да бъде определена начална дата на възстановяването на пенсията за инвалидност, считано от 01.02.2011 г., в съответствие с експертното решение на ТЕЛК. Следва да се отбележи, че в касационната жалба са изложени множество и разностранни твърдения и оплаквания на касаторката, свързани с предходни съдебни производства, по които е била страна и които са били с предмет на оспорване различни административни актове, издадени от различни административни органи, изложени са също твърдения относно фактически и/или правни действия на бивши работодатели на касаторката, относно действителността на подписано от нея споразумение за уреждане на имуществени отношения и т. н. Поради това че всички тези въпроси стоят извън предмета на настоящия правен спор, който е свързан с определянето на началната дата на възстановяването на пенсията за инвалидност, а съдът дължи произнасяне само по предмета на правния спор, то настоящият състав не следва да обсъжда останалите оплаквания и искания на касаторката, които са изложени в касационната й жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение